Тетия навежда глава. Вече вижда как измамата и лъжите я застигат.

– Господарю, размислих. Наистина мисля, че е най-редно да подаря това на съпруга си. Ще направя за теб нещо много по-красиво и по-величествено.

Тя се опитва да завие отново релефа с плата.

– Стой! – изревава Песна. – Как смееш! – Очите му запламтяват. – Ще правиш това, което аз кажа и когато кажа.

Силна болка изведнъж прерязва корема и единият крак се подгъва. Тя се опира на стената и дълбоко си поема въздух. Песна не обръща внимание на страданието . Лицето му е мораво, очите му – изцъклени и гневни.

– Казах ти да се примириш. Това е положението. Сега се махай! Изчезвай, преди да заповядам ти и онзи безполезен гадател да бъдете изкормени и вътрешностите ви хвърлени на свинете.

4 Характерни за Древна Гърция керамични съдове за смесване на вино и вода. – б. р.

25

В НАШИ ДНИ

БОЛНИЦА „САН ЛАДЗАРО“, ВЕНЕЦИЯ

Студеният стерилен въздух в моргата кара Валентина да разтърка ръцете си, за да ги стопли. Том не чувства хладината, а професор Монтезано изглежда свикнал. Майор Карвальо прокарва език по зъбите си, сякаш иска да се отърве от лош вкус в устата или може би да изчисти думите, преди да ги изрече:

– Питахме се дали изваждането на черния дроб на Моника има някакво религиозно значение.

Том стои втренчен в тялото на момичето. Положено е на металната маса като парче месо на сребърен поднос.

– Може би имате предвид сатанинско значение?

– Si.

– Преди векове много общества са отдавали по-голямо значение на черния дроб, отколкото на сърцето. – Том поглежда Монтезано. – Предполагам, че причината е отчасти свързана с медицината.

– Така е – съгласява се медикът. – Черният дроб е най-голямата жлеза и вътрешен орган в тялото и както човек не може без сърце, така не може и без дроб. Той е възхитително творение на природата. Върши на практика всичко: обезврежда отровни вещества, синтезира протеини, участва в храносмилането. Освен това е доста тежък – достига до килограм и половина. При възрастен човек има размерите на топка за американски футбол.

Том приема последното като знак да продължи:

– Но освен медицинските съображения, на черния дроб и на сърцето отдавна се приписват свръхестествени свойства. Съществуват сведения чак от далечна Коста Рика за сатанисти, използващи кози, овчи и дори конски сърца и черни дробове в черните си литургии и церемонии за посвещаване. И те не са единствените, които придават символично значение на тези органи. Древните египтяни са балсамирали сърцето отделно от тялото, за да бъде претеглено в деня на Страшния съд. Ако сърцето е натежало от грях – или е било вече отстранено от тялото – покойникът нямало да бъде допуснат в отвъдния живот. Етруските, вашите предци, са вярвали, че черният дроб е дори по-важен от сърцето. Считали са, че при човека той е мястото, където се помещава душата, а при животните бил свещеният орган, с чиято помощ гадаели за благоразположението на боговете.

Вито се почесва по върха на носа – нервен тик, който се появява, когато е замислен.

– Защо му е на някого да вади черния дроб на Моника? – пита той.

– Сатанистите отдават голямо значение на различни телесни части както сексуално, така и символично. Обикновено сексуалното фиксиране носи непосредствено лично удовлетворение, но когато се съсредоточат върху други части, като очи, уши или вътрешни органи, това е свързано с по-стари, произхождащи от много дълбока древност ритуали и оскверняване.

Том отново поглежда раните върху голото тяло на Моника. Беше си представял, че след аутопсията патологът ще я зашие, но очевидно не става така. Вътрешностите все още са изложени на показ. Гледката е покъртителна. Тялото сега е само обвивка, загубила всякаква връзка с човека, с духа и личността му.

– Отнемането на млада душа е върховното оскърбление за Бог – продължава американецът. – Ако убиецът има връзка със сатанизма, като изважда черния дроб, той се подиграва на Бог, като осквернява човешкото му творение. Може да се предположи също, че е искал да вземе дроба за някой извратен личен или групов ритуал.

Настъпва тишина. Всички гледат Моника. Единствените шумове са бръмченето на хладилната система и пращенето на мухите, умиращи върху електрическите мрежи срещу насекоми, поставени на различни места в помещението.

Майор Карвальо сваля гумените ръкавици и казва:

– Том, знам, че Валентина ви е обещала, че тази среща ще е последната, за която ви молим...

Лицето му подсказва края на изречението. Том се досеща:

– Но не е.

Майорът се усмихва:

– Не, не е. Имаме нужда от помощта ви. Както за религиозните страни на разследването, така и за всичко, което можете да откриете от времето на етруските и би могло да ни е от полза.

– За колко време?

– Не за дълго. Седмица. Или две.

– Не съм сигурен, че ще съм ви полезен.

– Уви, мисля, че ще бъдете. – Карвальо поглежда трупа на масата. – Заради нея трябва да ни помогнете.

Том кимва. Майорът стиска ръката му, после се обръща към Монтезано:

– Професоре, grazie mille. – Хвърля последен поглед към трупа: – Grazie, Monica. Che Dio ti benedica5.

5 Благодаря, Моника. Бог да те благослови. – б. пр.