– Някой от колегите ми ще дойде утре. Ще уреди да видите тялото, ако искате. – Карвальо вижда болката на лицата им. – Ще дойдат и разследващи. Ще ви разпитат за Антонио, къде е ходил, с кого се е виждал и разбира се, за лодката.

Камила стиска ръката на Анджело и изглежда така, сякаш отново ще припадне.

– Валентина? Как е тя?

– Още не знае. – Карвальо се намръщва. – Никой не е казал. Дойдох направо от местопроизшествието. Вие сте първите, които научават.

– Вие ли ще кажете? Лично? – Това е повече молба, отколкото въпрос.

Карвальо закопчава якето си.

– Разбира се – уверява ги. – Ще я видя веднага щом се върна.

Двамата понечват да се изправят.

– Недейте, моля ви. Сам ще изляза. – Вито изчаква секунда, докато отново седнат. – Още веднъж – искрени съболезнования за загубата ви.

Те кимват и се притискат един в друг. Нежелана прегръдка.

Вито оставя визитната си картичка върху масичката пред тях и излиза тихо от стаята като черна мъгла.

6 Помощ! Господине! Помогнете ми! (ит.) – б. пр.

Capitolo XX

666 Г. ПР. ХР.

АТМАНТА

Тетия реже билки пред колибата, когато той идва. Палачът слиза от големия си бял жребец и се приближава. По гърба преминават тръпки като от лед, топящ се по стената на пещера.

Не е очаквала, че ще дойде толкова скоро. От срещата с Песна е изминал само ден.

Ларт държи юздите уверено и потупва животното по главата.

– Идвам да те заведа при Мамарс, ковача на сребро.

– Моментът не е подходящ. – Тетия посочва колибата. – Трябва да се грижа за мъжа си.

– Точно сега е моментът. Щом съм дошъл, тръгваш с мен.

Погледът му я предупреждава, че няма намерение да спори.

Тетия кимва:

– Трябва да му кажа. Да уредя някой да се грижи за него.

Ларт накланя глава към коритото с вода:

– Давам ти време, докато напоя коня. Не повече.

Тетия влиза бързо в къщата. Тевкър спи. Тя коленичи и поставя длан върху лицето му.

– Мъжо – отначало шепне, после казва по-силно: – Тевкър, чуваш ли, мили?

Кожата му е топла и грапава. Устните му най-сетне се размърдват и за миг очите му се отварят. Там, където навремето горяха искри, възпламеняващи чувствата , сега се вижда само мъртвешка млечна белота. Сърцето се къса да го гледа така.

– Тевкър, чуваш ли ме?

Той се усмихва сънливо.

– Аз съм сляп, не глух. Пак бях заспал. Сега, когато не виждам, умът ми като че ли по-често търси утехата на съня.

– Магистратът Песна изпрати човек да ме заведе при него. Чака отвън, трябва да тръгвам. Ще се забавя известно време.

На лицето му се изписва тревога.

– Защо? Магистратът знае за състоянието ми. Уменията ти ще са по-необходими за моята гробница, отколкото за неговата.

– Не говори така! – Паника стяга гърдите . – Ти си този, който му разказа за занаята ми. Вчера ми каза, че ще си помисли какво иска. Предполагам, че праща да ме заведат, защото е решил. – Тя се опитва да звучи въодушевено. – Това е голям шанс за нас, Тевкър. И двамата ще имаме полза, ако угодим на магистрата.

Тевкър не казва нищо. Чувства, че вече нищо не зависи от него. Превърнал се е в предмет, който хората местят насам-натам, както им е угодно.

– Ще помоля майка ти да се грижи за теб – Тетия стиска ръката му. – Скоро ще се върна. Пожелай ми късмет.

Целува го по челото.

На Тевкър му се иска да беше по устните. Иска му се да бяха само той и жена му, без онзи ужас, който расте в корема ; без срамната тайна, която се опитват да забравят.

– Нека съдбата да е благосклонна към теб.

Тя не го чува в бързината да излезе и за малко не се сблъсква с Ларт, който очевидно се кани да влезе в къщата, за да я вземе.

Тетия изтичва покрай мъжагата.

– Трябва да се обадя на майка му и после съм готова – извиква тя, не смеейки да се обърне.

Като провокира търпението на Ларт, човек рискува да освободи ярост, пред която и най-големите смелчаци треперят. Тетия е готова за гневния му рев, за юмрука или за ботуша му, но извергът явно владее гнева си. Въпреки това тя не се бави и щом Ларция обещава да се грижи за Тевкър, изтичва обратно при Ларт, като държи събрана роклята си, за да не се оплете в старите кожени сандали, и в същото време се стреми да не се разголва прекалено, за да не събуди похотта му.