Той сумтя ядосано известно време.

— Виж какво, просто се върни в Лондон, чу ли? Трябва да поговорим.

— Ще трябва да изчака до утре. Тази нощ оставам тук.

— С Джак?

Нина раздразнено стисна зъби.

— Да, Еди, с Джак.

— Край. Идвам при вас. Лизи, трябва ми колата ти. — Нина чу как Елизабет му казва, че в никакъв случай няма да му я даде. — Добре тогава, ще си хвана такси! Къде се намирате?

— Еди, не ставай смешен — виж какво, нямам никакво намерение да говоря с теб, докато не спреш да се държиш като дете! Разбра ли? Ще говорим утре, като се вземеш в ръце. — Тя натисна бутона за прекъсване на връзката, преди Чейс да успее да каже нещо. — Аггрррх!

— Аз, ъъъ, ще заредя чиниите в миялната машина — припряно рече Клоуи, и бързо разчисти масата. Скри се в кухнята, като остави Нина и Мичъл сами.

— По дяволите! — Нина замахна с телефона към масата, но си спомни, че е гост тук, затова се задоволи да удари с него по бедрото си. — Бях забравила до каква степен е способен да ме ядоса. Понякога се чудя какво, за бога, намирам в него.

— Предполагам, че противоположностите се привличат — каза Мичъл. Той протегна ръка и успокояващо я потупа по рамото.

— Да, но на моменти той е прекалено противоположен! За бога, аз съм сгодена за този мъж, но едва ли имаме нещо общо! Понякога се притеснявам, че… — Гласът й секна.

— Какво?

— Не би трябвало да говоря за това. Проблемът си е мой, няма нищо общо с теб. Може би дори не искаш да ме слушаш.

Той я погледна съчувствено.

— Може би ще успея да ти помогна.

Нина сбърчи лице.

— Знам ли, просто… Притеснявам се, че може би сме твърде различни! — избъбри тя и признанието й донесе едновременно облекчение и вина.

— Смяташ, че ако се ожените, бракът ви няма да потръгне?

— Точно така! Еди вече е бил женен и… Е, може би това не е най-подходящия пример за провален брак, но двамата със София поне бяха от една държава.

— Разговаряла ли си с него за това?

— Да, бе! — изсмя се Нина. — За да говори за чувствата си, без да си прави глупави шеги с тях, Еди трябва да се намира пред очите на смъртта. — Тя изръмжа раздразнено. — Какво да правя сега! Ти премина ли през такива колебания преди да се ожениш?

— Боя се, че не — отвърна Мичъл. — И двамата смятахме, че си подхождаме идеално. Наивността на младостта, предполагам.

— Страхотно, наистина имах нужда от напомняне, че вече официално не съм млада. — Но в думите й се усещаше веселие. — Господи, понякога направо ме влудява. Защо не може да е малко по…

— Като теб?

— Точно така! Е, не съвсем, би било нередно и нарцистично от моя страна да го искам. — Мичъл се засмя; след няколко секунди Нина се присъедини към смеха му. — Но е имало моменти, в които ми се е искало да е малко по-малко… като Еди.

Мичъл премести стола си към нея и я погледна в очите.

— И малко повече… като доктор?

Нина отново се засмя и го погледна разбиращо.

— Еди беше прав за теб. Ти наистина флиртуваш.

— Този път ме хвана — отвърна Мичъл, като притисна ръка към сърцето си в жест на фалшиво покаяние. — Признавам, че това е един от недостатъците ми. Но единственото нещо, което има значение, е дали флиртувам добре?

Тя се усмихна, наслаждавайки се на вниманието му.

— Трябва да призная, че… никак не е зле.

— Има ли нужда от подобрение?

— Ммм… може би.

— В такъв случай трябва да продължа да се упражнявам. — Той се усмихна и се наведе към нея…

Клоуи влезе във всекидневната, като леко се сепна, виждайки гостите си да седят много по-близо един до друг, отколкото ги беше оставила. Нина примигна и се отдръпна назад.

— Миялната машина е заредена — обяви Клоуи с малко по-висок от обичайното глас. — Сега ще ви извадя чаршафи.

— Благодаря — отвърна Нина. — Няма да е зле да дадеш едно допълнително одеяло на Джак — нали не искаме да настине на дивана.

— Ех, какво да се прави — въздъхна Мичъл, — с практика всичко се постига.

Ранното утринно слънце озари югоизточния склон на Хълма на Гластънбъри. От дупката в земята и каменната плоча на дъното й нямаше и следа — само рохкава пръст и закривения край на едно стоманено колче, който стърчеше над почвата.

— Пристигнахме — каза Клоуи, като посочи към него. Тя остави оборудването си на земята.

Мичъл я гледаше със съмнение, докато тя огради мястото на разкопките с дървени колчета и опъна между тях раирана в червено и бяло лента.