Тя се отпусна назад в очакване.

— Ето тук — каза, като отдръпна лилавата качулка на клитора си и разкри червеното мънисто.

Патрик свенливо докосна съблазнителното място с вибриращата ми глава.

Джо изстена мелодично и продължително и стегна мускулите на задника си. Срамните й устни се разтвориха и овлажниха. След миг очите й се отвориха и тя прошепна:

— 0, това е страхотно. Вкарай го.

— Добре, щом така искаш.

Бях плъзнат надолу по клитора й, между влажните устни, и поставен пред входа.

— Г отова ли си?

— Аха — отвърна тя възбудено.

Главата ми влезе първа. Ръководен внимателно с достатъчно сила, за да проникна, се плъзнах в горещия влажен тунел. Вече не бях девствен и удоволствието ми бе огромно също като на Джо. Целта ми бе постигната.

Навътре, навън, обратно вътре и навън, солиден вибриращ ритъм. Патрик усмихнато активира една от функциите ми и лентата с перли завибрира. Откритие и за мен, и за Джо. Тя реагира с гърлен стон.

Оргазмът й бе мощен и шумен. Краката й се изпънаха, ръцете й стиснаха чаршафите и тя застена високо. След като свърши, се отпусна назад. Тялото й бе изпотено, а дишането — учестено.

— Уха — изкикоти се тя. — Страхотно.

— Радвам се — каза Патрик, като ме изключи и остави настрани. — Отначало бях малко нервен. Страхувах се, че ще ти хареса прекалено много… Но да те гледам беше адски възбуждащо. И на мен ми хареса. Много.

Тя обви ръце около него и го покри с целувки.

— Чудесно. Надявах се, че и на теб ще ти хареса. Беше адски забавно, по само защото ти го правеше.

Усмихната дяволито, тя добави:

— Знаеш ли, има и много други места, където да го изпробваме. Не само върху мен, но и върху теб.

— Г отов съм — усмихна се Патрик. — Хайде да си поиграем.

Аз съм вибратор „Перлен заек“, който си почива в чекмеджето на нощното шкафче, когато не е използван. Дълъг съм тринайсет сантиметра и широк — четири, използван за засилване на сексуалното удоволствие и бях произведен в Япония.

Но не съм само вибраторът на Джо. Аз съм устройство, използвано за засилване на сексуалното удоволствие и от Джо, и от Патрик. И те, и аз сме много щастливи.

ЛЮБОВ ОТ ЧЕРНО-БЯЛ ФИЛМ

ЛАНДЪН ДИКСЪН

Стоях под дъжда и разглеждах надписа на витрината: „Търсим работник“.

Бутнах вратата на ресторанта и нахлух вътре заедно с влажния вятър. Вратата се затвори плътно зад мен, а аз огледах мястото: пред белия плот имаше високи столчета, облицовани с напукана червена мушама, сепарета, също тапицирани с такава, бели пластмасови маси, черни и бели плочки на пода. Беше прекалено осветено и вонеше на мазнина и препарат за чистене на кенефи. И бе абсолютно безлюдно, с изключение на дребен мазен тип в бяло, кацнал на столчето пред касата, който четеше книга с мека подвързия.

Страхотно местенце.

Но минаваше полунощ, а аз умирах от глад. Оставаха ми около сто и трийсет километра, преди да стигна до Сиукс Фолс и конгреса на областните управители от трите съседни щата.

— Ужасен дъжд — казах дружелюбно, като свалих шлифера си, метнах го на облегалката на канапенцето в сепарето и се настаних срещу него.

Дребосъкът пред касата вдигна кафявите си очи и ме погледна. Тъмната му, лъскава коса бе сресана на път. Кафява незапалена цигара висеше в ъгъла на устата му Името на табелката му гласеше: „Синджин“. Той примигна няколко пъти с дългите си мигли, после отново сведе глава към книгата си „Залагаш на черно и се появява червено“.

Извадих вехто меню от поставката на масата и го отворих с надеждата, че храната бе по-добра от обслужването. После обаче обслужването се подобри. Всъщност стана чудесно.

Червено шише кетчуп се търколи по пода и се удари в крака ми. Вдигнах очи и я видях пред летящата врата към кухнята. Загоряла блондинка в блестящо бели пола и блуза. Краката и ръцете и бяха дълги и голи, меденорусата коса бе подстригана до раменете, вълниста и лъскава. Очите й бяха сини и искряха, високите й гърди се поклащаха, докато вървеше към мен. Гледката се отрази чудесно на измъчените ми очи.

— Виждаш ли нещо, което да ти хареса? — многозначително попита тя, като застана до масата.

На табелката й пишеше: „Криси“.

— Ами… — включих се в играта, — апетитът ми наистина се усили.

Влажните й устни се изкривиха в усмивка.

— Хубаво е да видиш гладен мъж — изгука тя, хвърляйки презрителен поглед над рамото си към Синджин.

Той вече бе запалил чуждестранния си пирон в ковчега и димеше с пълна сила.

— Храната също е евтина тук, нали? — попитах, като погледнах менюто. — Надявам се, че на вкус.