Лунната светлина от прозореца се отразява в тавана. Гледам сенките, които танцуват по него, но не могат да ме разсеят от болката. Вдигам ръце, като си мисля, че ако ги опра в гърдите му, той ще забави. Движението ми предизвиква неочаквана реакция. Той сграбчва китките ми и ги натиска в матрака. Ритам диво, но не ми обръща внимание, вероятно дори не усеща ударите. Членът му влиза и излиза от мен, самоуверено и методично. Инстинктивно, въпреки желанието ми, хълбоците ми се повдигат в отговор. Влагалището ми се стяга и овлажнява. Болката не намалява, но и не се влошава.

Той се притиска към мен, размазвайки гърдите ми. Пот потича от горещата му кожа по моята. Долавям острия му аромат на мускус. Заравя глава във врата и косата ми. Движи се в мен и мърмори на странен език, който не чувам добре. Страхът и гневът ми се изпаряват, заменени от учудване. Той е някъде далеч от мен и не мога да го последвам. Дали ме вижда там? Дали съм в мечтания му пейзаж? Той ме избра. Макар че с това лице и очи би могъл да си осигури всяка жена. Искаше мен. Но сега не е с мен.

— Спри — казвам.

Не ме послушва и опитвам отново.

— Спри за секунда — повтарям. — Къде си?

Последното, което очаквах, бе, че ще ме сграбчи за лицето. Две едри ръце държат главата ми здраво. Устните му докосват моите, когато заговаря.

— Какво имаш предвид?

— Където и да си, аз не съм там. Аз съм тук.

Не отговаря, а само въздъхва и продължава да чука като двигател, който не може да спре. Боря се с него и се опитвам да го спра, но е прекалено силен. Бута ме надолу и приковава ръцете ми между двама ни.

— Нараняваш ме — изохквам.

— Тогава ме накарай да спра. От какво се страхуваш? Мога да го понеса.

Напрегнатите му думи, нуждата и желанието му ме объркват. Сега аз нямам отговор.

Дали иска да го удрям в лицето, или да стискам топките му, докато изпълни онова, което му наредя? Това не съвпада с фантазията ми.

— Моля те, просто забави.

— Накарай ме.

— Какво?

— Накарай ме — повтаря с умолителен тон.

Това ме притеснява.

— Не мога да те накарам. Ти си два пъти по-силен от мен.

— По дяволите, ужасно си упорита.

Не загрявам дали ми се присмива, или го прави от отчаяние.

— Майната ти. Не съм добиче. Не можеш да ме пречупиш

— Пречупил съм всичко.

Мъката и безнадеждността в гласа му ме озадачават. А той май дори не знае, че са там.

— Не можеш да ме пречупиш — повтарям с разтреперан глас.

В очите ми набъбват сълзи, но отказвам да заплача.

— Няма да спечелиш

Кратко мълчание. После глас в тъмното.

— Винаги печеля.

Устата му покрива моята, езикът му се плъзва вътре. В гърлото ми се оформя протест, но се изпарява бързо. Членът му приковава цялото ми внимание, тласкайки силно както преди да го прекъсна. Господи, толкова е болезнено и толкова хубаво в същото време. Движението на бедрата му, начинът, по който основата на пениса му се търка в клитора ми, гладкият прът от плът, който ме изпълва, сякаш е роден за мен. Ноктите ми се забиват в гърба му, устата ми захапва рамото му, когато свършвам. Още няколко тласъка и той спира рязко, като че ли е загубил интерес. Почива си върху мен, сърцата ни бият заедно. Мускулите ми са стегнати с такава сила около члена му, че не би могъл да излезе от мен. Но той не издава и един стон. И не се празни.

Главата му лежи на рамото ми, дишането му е спокойно и бавно. Смея ли? Докосвам леко влажната му коса — предпазлив опит да покажа топлота. Но в мига, когато усеща докосването, той се надига и изплъзва от мен, после се претъркулва и се свива като дете.

И заспива.

… хиляда и пет…

Вторачвам се в тавана. Над покрива на къщата звезди летят по безоблачното небе. Всичко отдолу спи. Коне и бикове — и всичките мъже край тях. Всички са в безопасност в домовете си, освен мен. Ръката ми се протяга към сплъстената му коса. Никой никога не ме е чукал здраво като него, а и никога преди не съм свършвала по този начин. Чудя се дали да го събудя. Надявам се да обвие ръце около мен и да ме прегърне, но мисълта за грубостта му ме сдържа. И защо не се изпразни? Защо ме чука така свирепо, без никакво удоволствие за самия него? Само за да докаже, че може?

Е, вероятно това бе причината: копелето просто можеше да го направи. Остави го на мира, нареждам си. По-добре да спи, отколкото да се събуди и да ме пребие. Извадих късмет, че не го направи по-рано. Преди ми се е случвало да не съм късметлийка. Търкулвам се настрани от него и придърпвам чаршафа върху изморената си плът. Затварям очи и се съсредоточавам върху вятъра и звездите.

Но часовете се влачат бавно, отбелязвани от електронното тиктакане на часовника на нощното шкафче до мен. Не мога да заспя, а сега трябва и да се изпишкам. Той не е помръднал, само прехвърли единия си крак върху моя. Ако се надигна, ще го събудя. Но наистина трябва да пишкам. Опитвам се да не клатя леглото, докато издърпвам косата си изпод главата му Той се размърдва, но не проговаря. Не поглеждам назад, за да видя дали е буден, и влизам в тъмната баня. Едва когато затварям вратата, напипвам ключа за осветлението и въздъхвам облекчено.