Срещите ми с Лора са ограничени само до пошляпването. Нали разбирате, макар да съм доминантен до мозъка на костите, съм влюбен в дръзка, умна послушничка на име Еванджелин. Тя знае, че ме върти на тънките си деликатни пръсти, а на мен това ми харесва. На пръв поглед аз държа контрола и й казвам кога може или не може да носи бикини, надзиравам пробиването на дупки за обици по зърната й и се налагам, когато мога. Знам, че тя се овлажнява, когато й заповядвам. В претъпкания влак в метрото й нареждам да си разтвори краката широко. Тя се обръща и ме поглежда вбесено, но и възбудено, и изпълнява заповедта. Само се прави на ядосана, защото бикините й вече са мокри и тя се чуди какво още ще й наредя да прави по-късно.

Имаме свободна връзка, но вратата не е напълно отворена. Държим я леко открехната, така че други жени, като Лора, да влязат и да си получат наказанията, за които и те, и аз копнеем. Но колкото и да се възбуждам, Еванджелин ми забранява да чукам останалите. Засега успявам да хвърля цялата си енергия и желание в малките си пиеси, макар понякога да е прекалено трудно да устоя на влажните срамни устни, които мога да докосвам, но не и да усетя около члена си. Лора е най-сериозното ми изпитание и понякога я удрям прекалено силно, защото не знам какво да правя с дивата си възбуда. Еванджелин печели от това, защото идва при мен, след като съм си играл с Лора, и я чукам така свирепо, че е натъртена дни след това.

Най-после сядам на леглото и слагам ръка на чатала си. Няма начин да симулираш шляпането на задника на красиво, похотливо момиче, когато си сам. Гледането на порно просто не ми върши работа. Нуждая се от плът и кръв. Искам да чуя молбите й, да се вгледам

в лицето й и да видя изписаните по чертите й отговори.

В шест и четирийсет и пет най-после на вратата се позвъни. Трябва да призная, че почти не очаквах да дойде тази вечер. Може и никога вече да не се видим и ще бъда разочарован, но какво мога да направя? Така че съм отчасти изненадан, отчасти възбуден и отчасти раздразнен, когато отварям вратата и я виждам как се мъчи да издуха изпотените кичури от лицето си. Изглежда разкаяна и неспретната, но дяволски секси. Наближава трийсетте, но се облича като ученичка. Сега е с карирана шотландска пола, стратегически съдрани мрежести чорапи, черни обувки с висока платформа, малко бяло потниче без сутиен, което позволява на всеки да види двойните обици, украсяващи зърната й. Косата й е сплетена на плитки, около очите е размазан черен грим, а устата й пламти с яркочервено червило. Устните й са адски съблазнителни, дори повече от задника й. Доста пъти съм фантазирал, че набутвам члена си между тях и я оставям да направи онова, в което съм сигурен, че е страшно добра.

Начинът, по който прави засрамена гримаса, с отворена уста и повдигнати вежди, ме изпълва с желание да я изчукам. Но след като не мога да го направя, показвам раздразнението си.

— Защо закъсня толкова? — питам и блокирам пътя й с тялото си, макар да копнея да я сграбча и целуна силно.

— Влакът закъсня, а и забравих нещо у дома… — извинява се тя с хленчещ глас.

В очите й блестят извинение и предизвикателство. Знам, че не е закъсняла нарочно, за да я нашляпам по-силно — не е нужно да си играем подобни игрички. Просто е закъсняла, както се случва често, и приема, че този, който я чака, ще прояви търпение и ще й прости. Всичките й приятели са свикнали и примирили с това. Дори аз почти го приемам, но срещите ни са специални. Обясних й ясно, че трябва да се отнася с тях сериозно, ако е истински отдадена на играта.

Но закъснението й не означава, че няма да се опита да ме подразни, за да проявя снизхождение към нея. Пристъпя напред и ме побутва. Накрая се предавам и я пускам вътре. Ръката й автоматично се насочва към члена ми.

— Липсвах ли ти? — ухилва се тя, докато масажира пениса ми.

Правилата на връзката ни са ясни: мога да я пошляпвам и можем да сме голи, но Еванджелин не иска да докосвам интимните й части, нито тя моите. Намерили сме начини да стигнем до края на ограниченията, но се придържам към тях, макар понякога да ми е адски трудно да гледам как влагалището й се овлажнява все повече, докато шамаросвам задника й, а не мога да усетя точно какво й причинявам.

Сграбчвам ръката й и я бутам зад гърба й. Лора е нахакано момиче и веднага се опитва да се бори с мен, започвайки борба, която със сигурност ще спечеля.

— Няма ли да кажеш, че съжаляваш? — питам, като приковавам ръцете й към стената над главата.

Бузите й са зачервени, а дишането — учестено, когато се предава на мъжката ми сила. Знам, че кратката обездвиженост я кара да копнее да бъде напляскана и изчукана.

— Може би — отвръща тя с най-сексапилния глас, който някога съм чувал.

Дори ако липсваха зашеметяващото тяло и мазохистичните й склонности, гласът й можеше да ме възбуди с лекота.

— Може би? Аз пък си мисля, че е сигурно. Ще те накарам да кажеш, че съжаляваш, момиче. Закъсня четирийсет и пет минути! Трябваше да изляза и наказанието ти щеше да е да се прибереш у дома с бледо като в момента дупе. Но ще те накарам да си платиш, не се тревожи.

Членът ми се надърви, когато изговорих строгите думи. Тя ми се изплези, но се просна на пода послушно, когато пускам ръцете й и я бутам надолу. Решавам да започна още тук. Издърпвам обувките й и ги хвърлям в другия край на стаята, където се приземяват шумно.

— Ще получиш четирийсет и пет удара — по един за всяка минута закъснение. Може и да си мислиш, че това е нищо, но няма да ги нанеса с ръка, не съм толкова тъп — казвам и повдигам полата й.

Съдирам мрежестите чорапи и звукът прозвънява приятно в ушите ми. Обикновено тя се съблича напълно, но полата й е толкова къса, че буквално виждам задника й и малката дрешка, повдигната над извивките й, и белите памучни бикини около коленете й.

Членът ми се притиска към корема й и тя прави всичко възможно да ме накара да се изпразня в панталона, като се гърчи и се бута в мен. Забивам пръсти в гъстата й черна грива и дърпам. Вратът й се накланя назад. Дърпам още по-силно и тялото й се загърчва от удоволствие.