Последваха нови изстрели, преди да звънне таймерът и мишените да се приберат.

— Край, прекрати огъня, изпразни оръжието — изкомандва Ребека, сваляйки антифоните.

Скъпата вентилационна система се справяше отлично, отбеляза тя. Въпреки че в последната минута на стрелбището бяха направени шейсет изстрела, миризмата на барут едва се усещаше.

Тя натисна едно копче на дистанционното и мишените се показаха. Шест фигури от кафяв картон, големи колкото човек и с човешки контури.

Но вместо картинка, представляваща заплашителен нападател, картоните имаха просто кръг, голям колкото чиния, нарисуван от предната страна. Право над гърдите — сърце, дробове, гръбнак.

Попадение в кръга върху незащитено тяло беше по всяка вероятност смъртоносно, а две — със сигурност.

Дори нямаше нужда да се доближава до мишените, за да провери резултатите.

Никой от охранители и не трябваше да повтаря изпита по стрелба.

Всичките им десет изстрела бяха в кръговете, директни попадения в смъртоносната зона и дори прекъсването на стрелбата малко преди края не беше разконцентрирало стрелците.

— Добра стрелба! — каза тя лаконично, докато записваше резултатите в протокола си.

— Упражненията правят майстора, шефе — ухили и се Мршич. — Хубаво че не сме си губили времето…

Тя подмина коментара. Реално трябваше да е доволна. Тя сама беше проектирала всичко тук вътре. От оформлението на пистата до изискванията за отделния стрелец.

Цялата забава до момента струваше над два милиона и ако не беше получила разрешителното за оръжия, парите щяха на практика да се окажат пропилени. Но чичо Таге отново я беше спасил.

— Искаш ли да минеш своя си изпит, Ребека? Аз мога да управлявам мишените.

Шелгрен протегна ръка към дистанционното.

— Не, благодаря — каза тя може би прекалено рязко.

— Часът напредна, ще го направя утре сутринта — добави тя и се престори, че поглежда към часовника си. — Но все пак благодаря, Шелгрен — тя се насили да се усмихне.

— И така — тя се обърна бързо към останалите пет охранители. — Всички минавате, добра работа! — тя демонстративно сложи чавка в полето на протокола, като същевременно наклони подложката за писане така, че никой да не види как дясната и ръка трепереше.

Минаха няколко секунди, преди да разбере откъде идваше миризмата.

Терариуми.

Големи терариуми, подредени върху стойки за рязане на дърва покрай стените, с нагряващи лампи, висящи над тях. В стаята имаше общо пет лампи, по една над всяка стъклена кутия. Само една от тях беше светната и той усещаше топлината още от няколко метра.

В средата на стаята стоеше голяма работна маса, затрупана с различни предмети.

Той старателно огледа стаята с фенера, след което направи няколко предпазливи крачки напред. Вратата се затвори безшумно зад него, но той едва я забеляза.

Какви ли животни се бяха сврели зад стъклените стени?

Насочи лъча на фенера към терариумите, но всички клетки изглеждаха празни.

Чудно!

Внезапно шумолене вдясно го накара да подскочи и да изтърве фенера на пода.

По дяволите!

Бързо се наведе, за да го вдигне, и докато се изправяше, погледна в очите един плъх, толкова голям, че го накара да настръхне.

Беше само на около метър, затворен в тясна малка метална клетка, която висеше отстрани на един от терариумите, и той можеше да види как мустаците му потреперват, докато животното го душеше.

Мразеше плъхове. Гнусни малки мотели за бактерии с жълти зъби и голи опашки…

Това очевидно не беше обикновеният отвратителен канален вариант, ами от онези черно-белите, които хората си купуваха като домашни любимци от зоомагазините.

Ужас!

Но какво, по дяволите, правеше плъхът тук?

И терариумите?

Той не виждаше и помен от микрофони или магнетофони, единствената техника, която се мяркаше наблизо, беше тенеке, което приличаше на малък радиоапарат и стоеше в единия край на голямата работна маса.

Дисплеят светеше и щом от чисто любопитство докосна едно от копчетата, той чу радио гласове, които си дрънкаха един на друг на език, който не разбираше. Вероятно съвсем обикновено радио, нагласено на AM честотната лента… Той обиколи стаята още няколко пъти с лъча на фенерчето, но продължаваше да не намира и най-малка следа от щаба за подслушване, който беше очаквал.

Странно…

Силно пластмасово изщракване, последвано от леко бръмчене, отново го стреснаха, но този път държеше здраво фенера. Долови движение откъм клетката на плъха и насочи светлината натам. Едната страна на клетката липсваше, като вместо това се състоеше от дървен панел, който служеше и за стена на терариума. Между него и клетката бавно се отваряше капак, вероятно контролиран от електрически двигател. Той се наведе под терариума и точно така откри малка черна кутия, свързана с таймер.