В най-добрия случай щяха да звъннат на ченгетата и когато чичко Син благоволеше да се появи, той самият вече щеше да има вдървена среща с Ригмур Мортис 40 …

Дори и ако противно на очакванията се добереше жив до болницата, далеч не беше сигурно, че в „Сьодер“ ще имат правилната противоотрова. Обикновената шведска усойница беше едно, но в района на Стокхолм едва ли често третираха ухапвания от гърмящи змии.

С други думи, каквото и да направеше, беше свършен!

Плачът напираше в гърлото му.

Деба, деба, дебааа!

Трябваше да накара пулса си да спре да препуска, в момента сърцето му не беше нищо друго освен помпа, която разпространяваше отровата в тялото му. Ако не овладееше паниката, скоро щеше да лежи като олигавен зеленчук върху лайняния под.

Той клекна, провери през рамо, за да се увери, че вратата на змийската стая беше затворена, и пое няколко дълбоки глътки въздух.

Кракът го болеше, гаденето се увеличаваше постепенно, но поне сърцето му се поуспокои. Колко време имаше, преди да се трупяса? Пет-шест минути може би, едва ли много по-дълго…

Той вдигна глава, огледа прашния под.

Както беше установил по-рано, стъпките отиваха от входната врата право към змийчарника, на практика имаше само две изключения. Кенефа и хладилника. Щом Учителя обичаше отровни змии да обикалят свободно работната му стая, но в същото време беше човек, който произвежда сложни, изискващи търпение бомби, не беше ли логично да има backup?

Няколко спринцовки с противоотрова просто за всеки случай… А къде се съхраняваше противоотрова, Айнщайн?

Той се надигна и се олюля за миг. Десният му крак вече се беше вкочанил забележимо. Хладилникът определено беше пуснат, той чу бръмченето му, когато се приближи.

Едва когато сложи ръка на дръжката, откри напречника с катинара.

Мамка му!

Дори не опита да разтърси вратата на хладилника. Вместо това тръгна, куцайки, да вземе лоста, който по-рано беше оставил облегнат на стената в антрето.

Отровата трябваше вече да е започнала да влияе на мускулите му, защото козият крак му се стори неочаквано тежък, и той беше принуден да се напрегне значително само за да го вдигне от пода.

Десният му крак вече едва отговаряше на команди, а освен това му ставаше все по-трудно да диша.

Спря за няколко секунди, събираше сили. После опита да пъхне лоста между тенекията и вратата на хладилника. Не успя и за малко да изпусне инструмента. Изведнъж почувства врата си подут, клепачите му горяха и ставаше все по-трудно да фокусира.

Дълбока насечена глътка въздух.

После още една…

Този път лостът се закрепи, ключалката отхвърча настрани, но от усилието той изгуби равновесие и се строполи на пода. За миг се изкуши да остане да лежи, да си почине — само за малко.

Но вратата бавно се отвори и острата светлина от лампата на хладилника го наведе на други мисли. Застана на колене, после с помощта на вратата изправи тяло.

Хладилникът беше празен.

Или поне почти. По средата на най-горния рафт лежеше малък спретнат комплект от пет предварително напълнени спринцовки.

Той се изправи с мъка на крака, събори един от стъклените рафтове, после още един. Протегна се към спринцовките, сключи пръсти около хладната повърхност.

После всичко почерня…

Черният самолет се приземи две минути преди указаното време, но Ребека беше така погълната от мислите си, че едва го забеляза.

— „Глобал Експрес“ 41 , не е зле!

— К-какво?

— Самолетът на Блек, November Six Bravo.

Шелгрен посочи към пистата.

— Може да прелети Ню Йорк — Токио без междинни кацания. Някой във фирмата каза, че самолетът бил лично негов, не на компанията. Един „Глобал Експрес“ може да побере двайсет пасажери, но Блек, естествено, предпочита да пътува сам…

— Ммм — смънка тя и примижа, за да види по-добре.

Шелгрен продължи да мели за различни видове самолети, но тя го слушаше само с половин ухо. Странно беше да види самолет, изцяло боядисан в черно. Повечето самолети бяха бели или сиви, но тя предположи, че цветът беше statement сам по себе си. Самолетът зави по едно от платната за рулиране и се приближи бавно към мястото за паркиране.

Тя отвори вратата на колата и слезе. По някаква причина се чувстваше малко нервна.

Хареса Блек почти незабавно.