Шрифт:
Твърде малко, за да може вътре да се хвърли нещо запалимо, или във всеки случай така мислеше.
Беше обезопасена и срещу змии…
Поне така му се струваше.
Той видя само ъгълчето на писмото да се подава през отвора и след няколко секунди колебание го издърпа внимателно. Плик с прозорче и с правителствен печат.
Отвори го с показалец, докато с мъка се връщаше към дивана.
Призовка за разпит
С настоящото Хенрик Петершон се призовава на разпит по дело К-345456-12…
Смачка листа и го захвърли към стената. Майната им, ако ченгетата искаха да си приказват, тогава да дойдат и да го вземат.
Той се отпусна надолу в дивана, взе дистанционното и бавно запревключва каналите, докато намери новинарска емисия.
Ерик аф Седершьолд, бивш комуникационен стратег на Модератите, а сега новоназначен говорител на кралския двор: „Как гледате на рекордно ниското ниво на популярност на кралското семейство? Това не хвърля ли известна сянка върху приготовленията за сватбата… “
Превключи, преди мазният костюмар на екрана да успее да отговори.
Реклама на перилен препарат…
Доверете се на розовото…!
ЩРАК
„Емърдейл“ 45 .
ЩРАК
Нов канал, поредното скучно интервю, така че отново натисна копчето за превключване. Но в мига преди телевизорът да смени канала, той успя да прочете текста под картината.
Почти излетя от дивана. Така натисна дистанционното, че пластмасата изпука. Марк Блек, изпълнителен директор, PayTag груп.
45
Британска сапунена опера. — Б.пр.
Усили звука, докато малката червена лента удари тавана. И въпреки това му беше трудно да чуе какво се говореше. Като че ушите му бяха заглъхнали и всичко, което чуваше, беше слабо мърморене на непознати гласове. Фрагменти от изречения, които не си пасваха.
Единствената цел на PayTag е да помогне…
Предлагаме само това, което изисква пазарът…
По-сигурен свят…
Предотвратяване на терористични актове…
Не разбирам критикуващите…
Крайно време е Швеция да се сдобие с модерно законодателство, съобразено с реалността…
Той се примъкна до телевизора толкова близо, че почти докосваше екрана. Беше се втренчил в него със същия ужасен захлас, като че изучаваше как змията пирува с плъха. И веднага осъзна, че змията и Блек всъщност бяха същества от един и същи вид.
Звяр с леденостудени неподвижни очи, който беше готов да налапа нищо неподозиращата жертва.
Той се взираше в Блек, в перфектния му костюм, изгладената риза и отвратително симпатичната влечугоподобна усмивка върху устните на мъжа. Но преди всичко се взираше в жената, която го държеше за ръката.
PayTag kills internet freedom, пишеше на банера, който хората с гащеризоните разгънаха между себе си. Никой от тях не каза нищо, стояха съвсем мълчаливо иззад зловещите маски на Гай Фокс, които си бяха надянали. Шелгрен почти беше стигнал до тях, но тя вече виждаше колебанието му. Никой от двамата демонстранти не помръдваше от мястото си.
Блек се обърна леко към нея и и хвърли поглед, който веднага я накара да пусне ръката му, която току-що бе хванала в горната част.
— Може би е време да влизаме? — промърмори тя, но той я игнорира.
— Sorry, miss Johansson — той се обърна към репортерката. — Ще бъдете ли така добра да повторите последния въпрос?
— Никога повече не правете така, мис Нормен — каза той лаконично няколко минути по-късно, когато бяха на път към лобито.
Четири алведона.
Три чаши вода.
Две цигари.
Един револвер.
Беше готов. Тази мисия щеше да е последната му, вече го знаеше. Но нямаше избор.
Блек беше отровна змия, чудовище, създадено от Водача. Изпратено, за да погълне целия свят.
И щеше да започне с Бека…
Сцената му беше позната. Дланта и върху ръката му, неспокойният и поглед.
Бека и бащата.
Бека и Даг.
Бека и Блек.
Естествено, Водача беше този, който стоеше зад всичко. Който беше поставил Ребека в ноктите на Блек. И точно както със свинята и насилника Даг имаше само един начин да я спаси. Разликата беше, че този път имаше истинско оръжие и не се налагаше да разчита на саботиран балконски парапет.