— Разбира се, идваме — измърмори Джеф и избута HP пред себе си.

Колата им стоеше паркирана до стената.

— Скачай вътре! — Джеф отвори задната врата.

— Не и преди да ми кажете къде отиваме!

— Скачай, казах — Джеф направи крачка към него и сви юмруци.

— Ще имаш да взимаш — той се огледа през рамо, търсейки път за бягство. Но за съжаление, се намираше на остров, а освен това се съмняваше, че имаше сила за по-дълъг спринт.

— Успокойте се и двамата.

Отново Нора. Тя сложи ръка на рамото на Джеф и интимният жест накара HP да изпита още по-силна неприязън към напомпания мъж.

Но това изглежда проработи, защото Джеф свали ръцете си.

— Имаме среща — каза тя кратко. — Не е далеч с кола, а след това ще те оставим, където поискаш.

Той не помръдна и мускул.

— Хайде, HP, едва ли човек като теб го е страх от някаква си среща…

Тя му намигна и изведнъж той се затрудни да потисне усмивката си. Постоя още няколко секунди, преструвайки се, че размишлява по въпроса. Но в действителност беше прекалено изморен, за да може да мисли.

— Добре — въздъхна и разпери ръце. — Да тръгваме…

Черното волво се зададе към нейния вход.

Шофьорът едва успя да спре, преди тя да излезе на тротоара.

Вече от петнайсет минути стоеше в тъмното стълбище, а чакането далеч не беше допринесло за подобряването на настроението и.

Тя скочи на задната седалка и тръшна силно вратата след себе си.

— Какво, по дяволите, става? — изсъска тя.

— Спокойно, мога да обясня всичко. Само ми дай шанс, моля те.

Таге Самер вдигна ръце по толкова престорен начин, че и беше трудно да сдържи гнева си.

— Окей — каза тя, след което въздъхна дълбоко. — Слушам…

— Както вече знаеш, работя с въпроси по сигурността. Занимавам се с това, откакто приключих със службата си във Въоръжените сили. Кралският двор, или по-точно казано Държавният маршал, е един от клиентите ми.

— Да-да, това го схванах — отсече тя. — Но защо не ми го каза последния път, когато се срещнахме, и защо се наричаш Андре Пелас, а не Таге Самер? Как се вписва брат ми в картината?

Той положи длан върху ръката и, сякаш за да я смълчи.

— Можем да тръгваме, Йонсон — каза той ненужно високо на шофьора.

— Разбира се, полковник — шофьорът включи на скорост и потегли, отдалечавайки се от бордюра.

Таге Самер се наведе по-близо до нея.

— Разбери, Ребека… — започна той. — Точно както беше с баща ти, понякога е нужно да използвам различни имена. Андре Пелас е името, което използвах в предишната си кариера.

— Военно разузнаване, нали?

На задната седалка беше тъмно, но все пак и се стори, че забеляза трепване в изражението му.

— Намерих стара твоя снимка в една книга за Кипър — добави тя.

— Така значи…

За няколко секунди настана мълчание.

— Не, естествено, не трябваше да правя грешката да те подценявам, Ребека — продължи той с крива усмивка. — Баща ти също беше много прилежен в работата си, подготвяше се докрай, никога не оставяше нищо на случайността…

Тя пое дълбоко дъх.

— Ето как стоят нещата. След атентата в „Кунгстредгорден“ преди две години Кралският двор осъзна, че се нуждае от собствена компетенция в сигурността и разузнаването. Държавният маршал и аз сме стари познати и затова той се свърза с мен. Както знаеш, Негово величество имаше някои…

Той спря, изглежда търсейки подходящата дума.

— … PR неуспехи, може да се каже.

— Имаш предвид онази скандална книга, приятелите, които са наемали гангстери, слуховете за…

— Да оставим подробностите настрана… — прекъсна я той. — Но пониженото доверие винаги върви ръка за ръка с повишена заплаха, а когато иззад ъгъла се задава събитие като сватбата на принцесата, всички са допълнително изнервени.

— Разбирам, но от СЕПО вече са се захванали с всичко това…

— Да, разбира се, че са. Но инцидентът в „Кунгстредгорден“ по-миналата година разкри редица очевидни пропуски както в оценката на опасността, така и в комуникацията между Кралския двор и Службите за сигурност. Моята роля е да действам като посредник. Да преодолея евентуалните различия, ако ме разбираш?

Той допря върховете на пръстите си, за да илюстрира казаното и тя не се сдържа да се усмихне леко. Жестът беше толкова театрален, така добре познат.

— Освен това мога да допринеса както с опита си, така и с връзките, които изградих през трийсетте си години в областта на международната сигурност — продължи той. — Да предложа второ мнение, така да се каже…

Автомобилът изкачи връхната точка на „Вестербрун“ и продължи надолу към „Хорнстул“.

Вдясно се мяркаха старите, тъмни сгради на затвора долу в „Лонгхолмен“.