Шрифт:
— Не, благодаря, хапнах наденица на идване.
— Окей, your loss…
HP пъхна „Финдус“ версията на кюфте за бургер в микровълновата и я пусна на пълна мощност.
— Между другото, не ги се сърдя.
— К’во? — HP се обърна.
— За онова там на Е4. Сълзотворният спрей и така нататък — поясни Хаселквист.
— Аха, колко хубаво…
— Не беше по твоя вина, така да се каже… Исках просто да го знаеш.
— Окей — HP не знаеше какво точно се очакваше да каже.
— Все пак не беше нищо лично, нали?
— Нее, разбира се… — HP издуха струйка дим право към филтъра.
За кратко настъпи тишина.
HP се размърда нервно. Беше напръскал Хаселквист догоре със сълзотворен газ, беше го изритал по топките, докато лежеше на земята, а освен това беше заплашил да му разбие черепа. Тогава Хаселквист беше Играч 58, най-страшният му конкурент, когото той подозираше и в други неща.
Но сега впоследствие нещата изглеждаха съвсем различно. Всъщност трябваше да… Ами…
— Ей, Кента… — започна той.
Но сигналът от микровълновата го прекъсна.
Диалоговият прозорец се появи няколко секунди след като тя включи компютъра. Първо си помисли, че е автоматичен ъпдейт на някоя програма и натисна чергата в горния десен ъгъл, за да го минимизира.
Но прозорецът остана отворен.
Тя пробва отново и след като отново не се получи, опита да затвори програмата изцяло.
Но прозорецът отказваше да се подчини. Чу се кратък двутонен сигнал, а после се появи съобщение:
Фарук казва: Здрасти, Бека, Манге е. Чух съобщението ти, но за съжаление, не мога да ти се обадя. Какво се е случило?
За кратко тя не знаеше какво точно трябва да направи. Диалоговият прозорец не принадлежеше на някоя от обичайните чат програми, в това беше сигурна, значи той беше успял да инсталира програмата на компютъра и от разстояние. Но как беше научил IP адреса и?
Появи се ново съобщение:
Фарук казва: Не се притеснявай, програмата е криптирана и разговорът ни не може да се подслушва…
Фарук казва: Кажи ми какво се е случило с HP?
Тя премести курсора на мишката и кликна в малкото текстово поле, което изведнъж се оказа означено с името и.
Бека казва: Доколко си замесен в Играта?
Мина около минута, преди той да отговори.
Фарук казва: С кого си говорила?
Бека казва: Със стар приятел.
Фарук казва: Мислех, че аз съм стар приятел.
Бека казва: И аз така си мислех, Манге…
Нова пауза, този път малко по-кратка.
Фарук казва: Окей, това си го заслужих. Имаш право, Бека, не бях откровен нито с теб, нито с HP. Част от Играта съм много отпреди той да се забърка. Но всичко, което направих, беше, за да му помогна, да помогна и на теб. Трябва да ми повярваш!
Фарук казва: Говорила си с Таге Самер, не е ли така?
Сега беше неин ред да спре. Манге беше по-добре информиран, отколкото беше очаквала. Това я изненада донякъде. Но ако се вземеше предвид какво беше казал чичо Таге за него…
Бека казва: Така е.
Фарук казва: Окей, тогава разбирам защо се притесняваш. Наговорил ти е цял куп неща, нали? Казал е, че съм един от тези, които стоят зад Играта, и че HP е в голяма опасност?
Бека казва: А той в опасност ли е?
Фарук казва: Няма да те лъжа, Бека, положението му е лошо. Но можем да му помогнем — ти и аз. Само да си сътрудничим.
Бека казва: Ти ме излъга, престори се, че не знаеш за Играта. Защо да ти се доверя сега?
Фарук казва: Защото другата алтернатива е да се довериш на Самер.
Бека казва: А това е лошо, защото…?
Фарук казва: Защото той не е този, за когото се представя, Бека.
Бека казва: За разлика от теб?
Отново прекъсване, този път близо двеминутно.
Фарук казва: Сори, трябва да тръгвам, скоро ще ти пиша пак. Трябва да бъдеш внимателна, Бека. Много внимателна!!!
Те пристигнаха през интервал само от няколко минути, което го накара да заподозре, че в действителност са пътували заедно. Че Нора се е скатавала известно време на стълбите, така че той да не разбере, че са заедно.
Искаше му се да разкрие малкия им театър. Какво ли щеше да си помисли Джеф за това, че приятелката му го беше награбила в станцията на метрото?