През есента на 1989-а той съобщи на Тел Авив, че Джери Бул е заподозрян и е под наблюдение в Брюксел от екип на иракския Мухабарат. Мосад, който по онова време използваше Бул като друг източник на сведения за развитието на иракската ядрена програма, се опита да го предупреди колкото е възможно по-дискретно. Нямаше как да му кажат в лицето онова, което знаеха — това би означавало да му разкрият, че имат високопоставен човек в Багдад, а няма централа в света, която ще си проиграе картите по този начин.

Затова катсата, който ръководеше брюкселското бюро, накара хората си да проникнат на няколко пъти в апартамента на Бул и да оставят косвени съобщения, като пренавият видеолентата, разместят чашите за вино, оставят прозореца на терасата отворен, дори като сложат дълъг женски косъм на възглавницата му.

Ученият балистик наистина се разтревожи, но не достатъчно. За съжаление съобщението на Йерихон за намерението да бъде ликвидиран Бул пристигна твърде късно. Покушението бе вече извършено.

Информацията от Йерихон даде на Мосад почти пълна картина за състоянието на Ирак по време на подготовката за нахлуването в Кувейт през 1990-а. Данните за оръжията за масово унищожение на Саддам само потвърдиха и допълниха снимковата информация, която им беше предал Джонатан Полард, вече осъден на доживотен затвор.

Имайки предвид, че щом Мосад знае, значи и Америка би трябвало да знае, те очакваха, че тя ще реагира. Но докато химическата, ядрената и бактериологична подготовка на Ирак напредваше, Западът си мълчеше, затова и Тел Авив не се обаждаше.

До август 1990-а Мосад бе превел два милиона долара в шифрованата сметка на Йерихон във Виена. Скъпо взимаше, но беше добър, затова Тел Авив смяташе, че си струва парите. После дойде нахлуването в Кувейт и се случи непредвиденото. Обединените нации, приели резолюцията си от 2 август, с която призоваваха Ирак да се изтегли незабавно, сметнаха, че не могат да продължават да подкрепят Саддам, поддържайки присъствие в Багдад. Най-неочаквано на 7 август Икономическата комисия за Западна Азия беше закрита и дипломатите от нея отзовани.

Бенс Монкада успя да направи едно последно нещо. Той остави съобщение на Йерихон, че напуска страната и връзката се прекъсва. Но е възможно да се върне и Йерихон трябва да продължава да следи местата за знаците с тебешир. И замина. В Лондон разпитаха надълго и нашироко младия чилиец и така Давид Шарон разбра всичко, което можеше да се узнае.

Затова Коби Дрор успя така лесно да излъже Чип Барбър. По онова време се знаеше, че той не разполага с човек в Багдад. Би било неприятно да признае, че не е открил името на предателя, а сега бе изгубил и връзка с него. Все пак, както Сами Гершон даде да се разбере, ако някога американците откриеха… Ако можеше да знае предварително как ще се развият събитията, сигурно щеше да спомене за Йерихон.

Глава 8

Майк Мартин посети гроба на моряка Шептън в гробището Сулайбихат на 1 октомври и откри молбата на Ахмед Ал-Халифа.

Не беше много изненадан. Ако Абу Фуад беше чул за него, то той също знаеше за разрастващото се кувейтско съпротивително движение и за неговия призрачен водач. Очевидно срещата им беше неизбежна.

За шест седмици положението на иракските окупационни сили коренно се бе променило. При нахлуването си не бяха срещнали никаква съпротива и започнаха окупацията с непоклатимо самочувствие, уверени, че престоят им в Кувейт ще бъде също така безпроблемен.

Ограбването беше лесно и доходно, опустошаването — забавно, а използването на жените доставяше удоволствие. Така е било с всички завоеватели още от времето на Вавилон.

Кувейт се оказа тлъста плячка, готова да бъде разграбена. Но за шест седмици плячката се окопити и започна да отвръща на удара. Повече от сто войници и осем офицери бяха изчезнали или намерени убити. Изчезванията не можеха да се обяснят с дезертиране. За пръв път окупационните сили изпитваха страх.

Офицерите вече не смееха да пътуват сами, а настояваха за пълен камион с охрана. Сградите на щабовете трябваше да се охраняват денонощно и се стигна дотам, че иракските офицери започнаха да гърмят над спящите часови, за да ги държат будни.

Нощем никой не си подаваше носа навън. Излизаха само значителни войскови подразделения. Щом паднеше мрак, войниците, охраняващи бариерите, се скриваха в укрепленията си. Въпреки това избухваха мини, камиони хвръкваха във въздуха или закъсваха по пътя, летяха гранати, войници изчезваха, а после ги намираха в канализацията или по сметищата с прерязани гърла.

Нарастващата съпротива принуди Върховното командване да замени Народната армия със Специалните сили — добре подготвени бойни части, които би трябвало да са на фронтовата линия, в случай че американците дойдат. За Кувейт първите дни на октомври бяха, ако си послужим с думите на Чърчил, не началото на края, а краят на началото.