По-нататък в отговора се казваше, че авторът положително се досеща за голямата изненада и подозрение, които са предизвикали както източникът, така и начинът му на представяне.

Давид бил убеден, че авторът на писмото не е глупав човек и затова ще разбере, че и „моите хора искат да се уверят в твоята автентичност“.

Давид продължаваше по-нататък, че ако неговата автентичност бъде потвърдена, тогава исканото от него заплащане няма да представлява проблем, стига продуктът да оправдава финансовите облаги. И накрая дали авторът ще бъде така добър да даде отговор на тук приложените въпроси?

Пълният текст на писмото, разбира се, беше по-дълъг и по-сложен, но смисълът се изчерпваше с горното. Накрая Шарон даваше на автора адрес в Рим, на който да изпрати отговорите си.

Това всъщност представляваше една вече изоставена тайна квартира, която бюрото в Рим предложи по спешното настояване на Тел Авив. От този момент нататък бюрото в Рим щеше все пак да държи под око въпросната квартира. Ако на адреса се появят представители на иракските органи за сигурност, те щяха да бъдат забелязани и работата преустановена.

Двайсетте въпроса, включени в списъка, бяха подбрани след внимателно обмисляне. На осем от тях Мосад вече знаеше отговорите. Така че ако някой се опитваше да измами Тел Авив, нямаше да успее.

Осем други въпроса засягаха процеси в развитие, които даваха възможност да се разбере, когато му дойде времето, дали отговорите са били верни. Четири въпроса се отнасяха до неща, които Тел Авив наистина искаше да разбере, особено за намеренията на самия Саддам Хюсейн.

— Сега ще видим колко високо работи копелето — рече Коби Дрор, като прочете списъка.

Накрая поканиха един професор от Арабския факултет в Телавивския университет да редактира писмото в претрупания и цветист стил на писмения арабски език. Шарон се подписа на арабски, с арабския вариант на собственото си име — Дауд.

В текста се съдържаше и още един въпрос: тъй като Давид би желал да даде име на автора, той ще има ли нещо против, ако го нарича просто Йерихон?

Писмото пуснаха по пощата от единствената арабска столица, в която Израел имаше посолство — Кайро.

След като то замина, Давид Шарон продължи да си върши работата и да чака. Колкото повече мислеше по въпроса, толкова по-налудничава му се струваше тази история: Пощенска кутия в страна, където контраразузнавателната мрежа се управлява от умен човек като Хасан Рахмани, беше нещо страхотно опасно. Не по-малко опасно беше да се пише свръхсекретна информация на „открит“ език, а по нищо не личеше, че Йерихон знае нещо за тайнописа. Освен това беше немислимо да се използва обикновена поща, ако нещата се развият по-нататък. Въпреки че те вероятно нямаше да се развият, помисли си той.

Но те се развиха. Месец по-късно отговорът на Йерихон пристигна в Рим и бе донесен в Тел Авив в осигурена против взрив кутия. Бяха взети изключителни предпазни мерки. Пликът можеше да е зареден с експлозив или намазан със смъртоносен токсин. Отвориха го едва когато учените най-сетне обявиха, че е „чист“.

За най-голяма изненада Йерихон се бе оказал пребогата златоносна жила и отговорите му бяха много точни. Осемте въпроса, на които Мосад вече знаеше отговорите, потвърдиха това. За осемте други, отнасящи се до придвижвания на войски, повишения, уволнения и пътувания в чужбина на познати светила на режима, трябваше да изчакат проверката. Последните четири отговора Тел Авив не можеше да знае, нито да провери, но всички те бяха изцяло вероятни.

Давид Шарон написа бърз отговор с текст, който не би създал някакви проблеми, ако бъде прехванат. „Драги чичо, много благодаря за писмото ти, което току-що пристигна. Много се зарадвах, като научих, че си добре и здрав. Някои от нещата, за които питаш, отнемат време, но ако всичко се окаже както трябва, пак ще ти пиша скоро. С обич: твой племенник Дауд.“

В сградата Хадар Дафна започнаха да мислят, че в края на краищата този тип, Йерихон, може да се окаже сериозен. При това положение се налагаха спешни действия. Да се разменят по две писма беше едно; да имаш дълбоко прикрит агент в един брутален режим — съвсем друго. По никакъв начин връзката не можеше да продължи на базата на „открит текст“, обикновена поща и обикновени пощенски кутии. Такова нещо би означавало бърз провал.

В Багдад трябваше да проникне човек на Мосад, да живее там и да напътства Йерихон с помощта на всички присъщи на занаята средства — тайнопис, шифри, тайни „пощенски кутии“ и гарантирани срещу прехващане средства за изнасяне на „продукта“ от Багдад в Израел.

— Това няма да стане — рече Гершон. — Няма да изпратя старши катса в Багдад на „черно“ за продължителен престой. Или дипломатическо прикритие, или няма да отиде.

— Добре, Сами — каза Дрор, — нека бъде дипломатическо прикритие. Да видим с какво разполагаме.

Работата е там, че „черният“ агент може да бъде арестуван, изтезаван, обесен — всичко, а ако има дипломатическо прикритие, не е така. Дори в Багдад акредитираният дипломат може да избегне такива неприятности; ако бъде заловен, че шпионира, ще бъде обявен за _персона нон грата_ и изгонен. Случва се непрекъснато.

Това лято няколко основни отдела на Мосад заработиха на големи обороти, и най-вече „Проучвания“. Гершон можеше да им каже, че няма агент в персонала на което и да е посолство, акредитирано в Багдад, и това бе достатъчно да ги изнерви. Така че търсенето на подходящ дипломат започна.