Щеше да пише писма, свързани с любовта му към шахмата — той и без това си беше запален шахматист, — на приятел с когото си кореспондираше — угандиеца Джъстин Бокомо, който пък работеше в сградата на Генералния секретариат в Ню Йорк. Писмата му щяха винаги да пътуват от Багдад с дипломатическата поща на ООН за Ню Йорк. Отговорите щеше да получава също от Бокомо в Ню Йорк.

Макар и Бенс Монкада да не знаеше това, в Ню Йорк имаше угандиец на име Бокомо. А също и катса на Мосад в службата за кореспонденция, който да прехваща писмата му.

Писмата на Бокомо щяха да имат обратна страна, която, след обработка, щеше да разкрива списъка с въпроси на Мосад. Той трябваше да се снима, когато наоколо няма никого, и да бъде предаден на Йерихон чрез един от установените тайници. Отговорите на Йерихон вероятно щяха да бъдат на паякообразния арабски шрифт. Всяка страница трябваше да бъде снимана по десет пъти (за да няма дефект), а филмът изпратен на Бокомо.

Когато се върна в Багдад, младият чилиец със свито сърце установи шест тайници, предимно зад разхлабени тухли в стари стени или в разрушени къщи, под плочи в задни улички и една — под каменния перваз на витрината на изоставен магазин.

Всеки път си мислеше, че ще го спипа страховитата АМАМ, но както винаги гражданите на Багдад изглеждаха любезни и никой не обръщаше внимание на любопитния чуждестранен турист, който бродеше из Стария квартал, Арменския квартал, пазара за плодове и зеленчуци в Касра и старите гробища; навсякъде откриваше порутени стари стени и разклатени плочи.

Описа местата на шестте тайника, три за съобщения от него за Йерихон и три за отговори от Йерихон до него. Избра и шест места — стени, порти, капаци на прозорци, където един невинен знак с тебешир ще подскаже на Йерихон, че има съобщение за него, или на него — че Йерихон има готов отговор, който трябва да се прибере.

Всеки знак с тебешир отговаряше на различен тайник. Записа местоположението на тези тайници и месната за знаци с тебешир толкова точно, че Йерихон да може да ги открие само по писменото описание.

През цялото време беше нащрек да не би да го следят с кола или пеш. Само веднъж забеляза, че го наблюдават, но го правеха така нескопосно и рутинно, сякаш АМАМ имаше дежурни дни за следене на дипломати. На следващия ден вече никой не вървеше по петите му.

Когато приготви всичко, написа го на пишеща машина, а след като запамети всяка подробност, унищожи лентата, снима листа, унищожи използваната хартия и изпрати филма на господин Бокомо. Посредством залата за кореспонденция в сградата на ООН на Ист Ривър в Ню Йорк малкият пакет се върна при Давид Шарон в Тел Авив.

По-опасната част от операцията беше как да се предаде тази информация на Йерихон. Това означаваше едно последно писмо до онази проклета пощенска кутия в Багдад. Шарон писа на „своя приятел“, че документите, от които има нужда, ще бъдат депозирани точно по пладне след 14 дни, на 18 август 1988-ма и ще трябва да бъдат прибрани не по-късно от един час след това.

Точните инструкции на арабски се намираха у Монкада на шестнайсети. В дванайсет без пет на осемнайсети той влезе в пощата, посочиха му пощенската кутия и той пусна в нея обемистия пакет. Никой не го спря, нито арестува. Час по-късно Йерихон отключи кутията и извади пакета. Той също не беше нито спрян, нито арестуван.

След установяването на сигурна връзка трафикът потече. Йерихон настояваше той да „слага цената“ на всяка доставена информация, която искаше Тел Авив, и след превеждане на парите информацията да бъде изпратена. Той назова една много дискретна банка във Виена — Винклербанк; на „Балгасе“, пресечка на Францисканерплац, и даде номера на сметката.

Тел Авив се съгласи и веднага провери банката. Беше малка, свръхдискретна и практически непроницаема. Очевидно в нея съществуваше такъв номер на сметка, защото първият превод от двайсет хиляди долара от Тел Авив не бе върнат от банката с някакви въпроси.

Мосад предложи на Йерихон да се разкрие „за своя собствена сигурност. Защото, ако нещо се случи, приятелите му на Запад биха могли да му помогнат“. Йерихон категорично отказа; дори стигна по-далеч. Ако бъде направен опит да се наблюдават тайниците, да се влезе във връзка с него по други начини, или в случай че парите не пристигнат, той незабавно ще изчезне.

Мосад се съгласи, но въпреки това опита други начини. Бяха разработени психопортрети, почеркът му беше изучен, бяха изготвени списъци на видни иракчани. Специалистите стигнаха до заключението, че Йерихон е на средна възраст, със средно образование, вероятно знае малко английски и е военен или военизиран.

— На това описание отговаря половината от скапания Команден съвет, първите петдесет души в партията Баас и кой ли още не — изръмжа Коби Дрор.

Алфонсо Бенс Монкада работи с Йерихон в продължение на две години и продуктът беше двайсет и четири каратово злато. Информацията му засягаше политиката, конвенционалното въоръжение, военния прогрес, промените в командването, доставките на оръжие, ракети, газ, бактериологично оръжие и два опита за преврат срещу Саддам Хюсейн. Йерихон се проявяваше колебливо само по отношение на напредъка на Ирак в областта на ядрените оръжия. Разбира се, че непрекъснато го питаха. Проектът бил дълбоко засекретен и известен само на иракския Робърт Опенхаймер — името на физика беше д-р Джаафар Ал-Джаафар. Да настоява твърде много, би означавало да го разкрият, съобщи той.