След като изпълни маневрата, той отново й предаде кормилото, но остана близо до нея. Тя беше облечена с блуза и панталон, но бе свалила обувките и запретнала крачолите до коленете си. Ходилата й бяха малки, с лакирани в червено нокти.

— Преди осем години предпочиташе ярък лилав лак, нали?

Тя се разсмя.

— Червеното продължава да бъде актуално, но лилавото може пак да излезе на мода. Поласкана съм, че си спомняш.

— Лилави нокти и пистолет на кръста.

— Хайде, признай си, ефектът беше порочен и неустоим.

Той се облегна назад и зарея поглед над езерото. Няколко минути мълчаха. От време на време Джоун се озърташе нервно към него и Кинг правеше всичко възможно, за да не я погледне в очите.

— Хрумвало ли ти е някога да ми предложиш брак? — попита тя.

Той я изгледа смаяно.

— Тогава бях женен, Джоун.

— Знам. Но живеехте разделено и бракът на практика беше приключил.

Той наведе очи.

— Добре де, може и да съм бил наясно, че бракът ми е приключил, но не бях сигурен дали искам да опитам още веднъж. А и май никога не съм вярвал, че двама агенти от тайните служби могат да създадат нормално семейство. Онзи живот беше просто безумен.

— А аз се канех да ти предложа.

— Какво?

— Брак.

— Ти наистина си невероятна. Значи щеше да ми предложиш ръката си?

— Има ли правило, което да казва, че само мъжете предлагат брак?

— И да имаше, сигурен съм, че щеше да го прегазиш без затруднения.

— Говоря сериозно, Шон. Аз бях влюбена в теб. Дотолкова, че посред нощ се събуждах разтреперана от ужас да не би всичко да отлети и отново да се събереш с жена си.

— Не знаех — тихо каза той.

— А ти какво изпитваше към мен? Какви бяха истинските ти чувства?

Той се смути.

— Откровено ли? Бях изумен, че ме допусна до себе си. Ти стоеше на толкова висок пиедестал, и като личност, и в професията.

— И какво? Значи бях трофей, който да закачиш на стената?

— Мисля, че това по-скоро се отнася до мен.

— Аз не спях с когото ми падне, Шон. Нямах такава репутация.

— Да, нямаше. Имаше репутация на желязна дама. Не познавах нито един агент, който да не е впечатлен от теб. Ти плашеше до смърт мнозина от най-коравите.

Джоун наведе глава.

— Не знаеш ли, че преуспелите жени са много самотни създания? Когато постъпих в службите, жените там все още бяха аномалия. За да успея, трябваше да бъда по-мъжествена от мъжете. Трябваше да създавам правилата в движение. Сега е малко по-различно, но тогава просто нямах друг избор.

Той я докосна по бузата и завъртя лицето й към себе си.

— Защо не го направи?

— Кое?

— Защо не ме помоли да се оженя за теб?

— Канех се, но после се случи нещо.

— Какво?

— Убиха Клайд Ритър.

Сега Кинг извърна лице на свой ред.

— И не ти се искаше да вземеш повредена стока?

Тя докосна ръката му.

— Ти наистина не ме познаваш добре. Беше много по-сериозно.

Той отново я погледна.

— Какво искаш да кажеш?

Не помнеше да е виждал Джоун толкова нервна. Освен в 10:32 часа през онова утро, когато загина Ритър. Тя бавно бръкна в джоба си и извади късче хартия.

Кинг разгъна листчето и прочете изписаните думи.

Бележката бе написана върху лист за писма от хотел „Феърмаунт“.

Той вдигна очи и срещна втренчения й поглед.

— Откъде изникна това?

— Беше пъхнато под вратата на моята стая във „Феърмаунт“ в девет часа онази сутрин.

Той я изгледа с недоумение.

— Сутринта, когато убиха Ритър? — Тя кимна. — И ти си помисли, че аз съм написал това? — Тя пак кимна. — През всичките тези години ти си смятала, че може би имам пръст в смъртта на Ритър?

— Шон, трябва да разбереш. Не знаех какво да мисля.

— И не си казала никому?

Джоун поклати глава.