Кинг попита:

— Имаш ли представа как са оцелели родителите ти през онези трудни години? Работила ли е майка ти?

— Да, тук-там, но нищо постоянно. Помагала на татко да пише книгите, събирала му материали и тъй нататък. Честно казано, не знам точно как са се справили. — Тя избърса очи. — Защо, какво намекваш?

— Просто се чудя — отвърна Кинг. — Кои са били онези адвокати, дошли да защитават баща ти? Богати ли бяха родителите му?

Кейт леко се обърка.

— Не, татко ми е израснал в кравеферма в Уисконсин, майка ми е родена във Флорида. И двамата са били доста бедни.

— Значи става още по-странно. Защо адвокатите са се втурнали на помощ? Питам се дали през трудните години родителите ти не са получавали средства от неизвестен източник.

— Сигурно е възможно — каза Кейт, — но нямам представа става откъде.

Мишел погледна Кинг.

— Мислиш ли, че човекът, който е разговарял с Рамзи в кабинета му, може да има връзка с инцидента в Лос Анджелис?

— Погледни от такъв ъгъл: убийството става в Лос Анджелис и ченгетата арестуват Арнолд Рамзи. Ами ако не е бил сам? Ако е имало още един виновник — човек с дебели връзки? Това би обяснило нашествието на адвокатите. Знам що за стока са, не работят без пари.

Мишел кимна.

— Това би обяснило и защо човекът е споменал Реджина Рамзи. Може би е напомнил за миналите сблъсъци с властите, за да накара Рамзи да вземе пистолет и да се включи отново в борбата.

— Господи, това е прекалено — каза Кейт. Изглеждаше готова да заплаче всеки момент. — Баща ми беше блестящ учен. Можеше да преподава в Харвард, Йейл или Бъркли. А после полицията му лепва лъжливо обвинение и животът му се проваля. Нищо чудно, че се бунтуваше срещу властите. Къде е справедливостта във всичко това?

— Няма я — отговори Кинг.

— Ясно си спомням как научих новината.

— Ти каза, че е било в час по алгебра — напомни Мишел.

Кейт кимна.

— Излязох в коридора, а там стояха Торнтън и майка ми. Веднага разбрах, че се е случило нещо лошо.

Кинг трепна.

— Торнтън Джорст е бил там с майка ти? Защо?

— Той й съобщил. Не ви ли каза това?

— Не, не ни го каза — отсече твърдо Мишел.

— Как е узнал преди майка ти? — промърмори замислено Кинг.

Кейт го изгледа с недоумение.

— Не знам. Предполагах, че е чул по телевизията.

— По кое време дойдоха да те вземат от училище? — попита Кинг.

— По кое време? Аз… не знам. Беше преди години.

— Помисли, Кейт. Много е важно.

Тя помълча около минута, после каза:

— Беше сутринта, доста преди обяд. Да речем, около единайсет.

— Ритър бе убит в 10:32. Няма начин след по-малко от трийсет минути телевизионните станции да са пуснали новината с пълни подробности, включително името на атентатора.

— И Джорст е имал време да мине да вземе майка ти? — попита Мишел.

— Е, по онова време тя не живееше много далече от училището. Трябва да разберете, „Атикъс“ е сравнително близо до Боулингтън, само на трийсет минути с кола. А мама живееше край пътя.

Мишел и Кинг си размениха тревожни погледи.

— Не е възможно, нали? — каза Мишел.

— Какво? — трепна Кейт. — За какво говорите?

Кинг се изправи, без да отговори.

— Къде отивате? — попита Кейт.

— Да посетим доктор Джорст — каза той. — Мисля, че е пропуснал да ни каже много неща.

— Ако не ви е казал как дойдоха да ме вземат от училище, може би е премълчал и за него и мама.

Кинг я изгледа втренчено.

— Какво?

— Преди тя да умре, двамата с Торнтън се срещаха.

— Срещаха се? — повтори Кинг. — Но нали каза, че тя обичала баща ти?

— По онова време Арнолд беше мъртъв почти от седем години. Дружбата на Торнтън и майка ми издържа изпитанията и се превърна в нещо друго.

— Нещо друго? — попита Кинг. — Например?

— Например, че смятаха да се женят.

Когато се обади Кейт, Мишел бе стигнала само до половината от досиетата за Боб Скот. Тъй като тя явно нямаше да се върне скоро, Джоун взе кутията в мотела, където бе отседнала, и продължи да преглежда. След разговора с Кинг се нуждаеше от нещо, което да я разсее от спомена за онази мъчителна среща.

Когато отвори кутията и започна да прехвърля съдържанието й, осъзна, че Паркс не се е шегувал — бъркотията беше пълна. Тя обаче усърдно прелистваше всяка страница, изчиташе всеки документ, докато не станеше ясно, че се отнася до друг Боб Скот. След два часа поръча по телефона да й донесат вечеря и кана кафе. Щеше да остане тук още доста време, а нямаше представа кога ще се върнат Кинг и Максуел. Понечи да телефонира на Кинг, но в последния момент се отказа.