заставай на пътя му.

Още въпроси.

— Зарежи това, Ден. Той ги избиваше един по един. След това сякаш леко се побърка.

Той… Не. Единственото, което ще кажа, е, че според мен той призова светкавицата. Сякаш

беше самият бог.

„Като Таборлин Великия“ — помислих си аз. Усмихнах се и заспах.

93.

Всички наемници

След четиринайсет часа сън се чувствах свеж като репичка. Това, изглежда, изненада

другарите ми, защото ме бяха открили в безсъзнание, студен и покрит с кръв. Съблекли ме,

леко поразтрили крайниците ми, след което ме увили в одеяла и ме сложили да легна в

единствената оцеляла палатка на бандитите. Останалите пет били изгорели, затрупани или

изгубени, когато една огромна като колона светкавица ударила големия дъб, извисяващ се в

средата на лагера.

Следващият ден беше облачен, но за щастие не валеше дъжд. Първо се погрижихме за

раните си. Хеспе беше уцелена със стрела в крака, когато часовият ги изненада. Дедан

имаше дълбока порезна рана на едното рамо, което си беше доста голям късмет, като се има

предвид, че беше нападнал часовия с голи ръце. Когато го попитах за това, той отвърна, че

просто нямал време да извади меча си.

Мартен имаше яркочервена цицина над веждата, получена, когато го бях ритнал или

когато го бях влачил. Тя беше мека на пипане, но следотърсачът твърдеше, че поне десетина

пъти са го удряли по-зле в кръчмарски сбивания.

След като се възстанових от измръзването от обвързване, се чувствах добре. Виждах, че

другарите ми са изненадани от внезапното ми завръщане от дверите на смъртта, и реших да

ги оставя да се чудят. Малко загадъчност нямаше да навреди на репутацията ми.

Превързах раната, където стрелата бе закачила рамото ми, и се погрижих за няколкото

синини и одрасквания, с които незнайно как се бях сдобил. Освен това имах и дълго, плитко

порязване — онова, което сам си бях направил на ръката, но не беше нужно да се шие.

Темпи не беше ранен и бе все така невъзмутим и непроницаем.

Следващото нещо, с което се заехме, бе да се погрижим за мъртвите. Докато бях в

безсъзнание, останалите от групата бяха извлекли повечето изгорени, безжизнени тела в

единия край на поляната. Общата сметка беше следната:

Един часовой, убит от Дедан.

Двамата, които бяха изненадали Темпи в гората.

Тримата, които бяха оцелели от светкавицата и се бяха опитали да избягат. Мартен беше

уцелил единия, а Темпи беше ликвидирал другите двама.

Седемнайсет изгорени, смазани или убити по някакъв друг начин от светкавицата. От тях

осем са били мъртви или смъртно ранени още преди това.

Открихме следите на един часови, който беше наблюдавал всичко от северната част на

хребета. Когато ги намерихме, те вече бяха на един ден и никой от нас нямаше и най-

малкото желание да го преследва. Дедан изтъкна, че може да е по-добре да го оставим жив,

за да разпространи слуха за това драматично поражение сред хората, които се замислят дали

да не си изкарват прехраната с бандитство. Най-сетне и двамата бяхме на едно мнение за

нещо.

Тялото на водача не беше измежду онези, които бяхме открили. Голямата палатка, в

която се бе мушнал, бе смазана под части от строшения ствол на огромния дъб. Тъй като

имахме достатъчно неща за вършене, решихме засега да оставим трупа му там.

Вместо да се опитаме да изкопаем двайсет и три гроба или пък дори един общ гроб,

достатъчно голям, за да побере всички тела, ние направихме погребална клада и я

запалихме, докато околната гора все още бе мокра от дъжда. Използвах уменията си, за да е

сигурно, че тя ще гори буйно и без прекъсване.

Но имаше и още едно тяло — часовият, когото Мартен беше застрелял и чийто труп бях

използвал. Докато другарите ми бяха заети със събирането на дърва за кладата, аз отидох до

южния край на хребета и открих мястото, където Темпи го беше покрил с елови клони.

Дълго гледах тялото, преди да го отнеса в южна посока. Намерих уединено място под

една върба и го затрупах с камъни. После се скрих в храстите и започнах да повръщам тихо и