— Предполагам, че си прав — отговори Нокс.

— Представи си и друго: лаптопът е бил кодиран. Сто процента е така. И твоят приятел в Консулството е разбил кода, а това означава, че е достигнал до това, което търси. Може и да е изтрил някои файлове, преди да ти даде копие. Но кой знае? Въпрос на време е да разберем. Сигурно в този диск има нещо, което трябва да бъде прегледано и от други очи.

— Мога да го дам на Грейс — предложи Нокс. — Но при условие че имаме само още два дни; нямам намерение през цялото време да си тикам носа в някакъв монитор.

— Ясно.

— Датата все още ли е същата? — попита Нокс.

— Да.

— И какво още? — заинтересува се Нокс, усещайки, че в гласа на Дулич увисна нещо неизказано. — Сержант?

— Пристигна друг пръст.

Телефонната линия изпука.

— Чий? — попита Нокс, въпреки че вече подозираше какъв ще е отговорът.

— Погледни го откъм добрата страна — каза Дулич. — Знаем, че най-късно до вчера Дани е бил жив и се е намирал в рамките на града.

Единственото обяснение за това беше, че пръстът бе запазил известна топлина. Нокс преглътна мъчително.

— Кой пръст?

Последва тишина.

— Кой пръст? — повтори Нокс.

— Средният на дясната ръка.

— О, по дяволите! — Похитителите бяха изпратили специално послание. Нокс се напрегна. Този път нямаше нужда от ДНК проба. Опита се да си поеме дъх. — Ще ги убия! — изсъска през зъби той.

— С теб съм — отвърна Дулич.

— А Пеги?

— Няма нужда да я тревожим с подробности.

— Тя има право да знае, че е още жив — опита се да възрази Нокс.

— Така ще бъде. Ние ще се заемем с това — отвърна Дулич.

— Има ли някакви преговори за сумата? — попита Нокс.

Откупите винаги бяха намалявани към края на дадения срок за плащането.

— Маргарт се справи много добре с това. В момента паднаха на четвърт милион щатски долара.

— Двеста и петдесет хиляди? И това за двама заложници, единият от които американец? Будалкаш ли се с мен? — попита Нокс.

— Съставихме си плана така, сякаш срещу нас стоят аматьори — отговори Дулич. — „Бертолд“ беше готов да плати максимум десет милиона.

Нокс му разказа за доставчика на „Шерпа“, който знаеше точния адрес. По такъв начин това подкрепяше теорията, че си имаха работа с аматьори.

— Играта се променя — заяви Дулич. — Ако не са „Триад“, отвличането може да е от колеги или конкуренти, но според това, с което сме се сблъсквали до момента, моделът им на поведение по-скоро предполага да е някой от получателите на подкупите. Трябва да идентифицираме кои са тези хора. И да ми донесеш счетоводните записи на Лу.

За Нокс монголците не приличаха на аматьори. По-вероятно беше да са хората на Йонг Ченг.

— За твоя информация, проследихме разговора на инспектор Шен с Маргарт за американския филмов екип.

Нокс не каза нищо, а умът му все още беше зает с човека от „Шерпа“ и с отрязания пръст на Данър.

— Потвърдено е, че един от членовете на филмовия екип липсва — продължи Дулич. — Имаме информация от главната камериерка в хотел „Мариот“. Оператор е, но нито той, нито камерата му са се мяркали в хотелската стая през последните десет дни.

— И това по какъв начин ни засяга? — попита Нокс.

— Виж, те снимат филм за „Бертолд Груп“, нали? За строителството на небостъргача. Сега китайците се занимават само с това, което ще рече, че и ние се интересуваме. Става въпрос за изчезнал човек, а и на нас ни липсват няколко, нали?

— Също ли е бил отвлечен?

— Кой знае…

— Да не би да са изпратили отрязана ръка вместо пръст?

— Никой нищо не е пращал. Ръката е била извадена случайно от Яндзъ.

— Операторът мъртъв ли е?

— Откъде да знаем? Системата за сигурност в хотела може да проследи кога е била използвана картата за влизане в стаята, а през последните десет дни там са били само камериерките. Струва ми се, че е възможно да е мъртъв.

— Питам отново: нас какво ни интересува това? — настоя Нокс.

— Ти си много коравосърдечно копеле. Човекът е изчезнал… — И това му го напомни най-коравосърдечното копеле, което Нокс познаваше. — Инспектор Шен е посетил Маргарт няколко дни след похищението на служителя на „Бертолд“ и определено разследва различен случай на отвличане. Толкова типично за Китай, нали? Защо да се подхожда към проблема направо, когато може да го човъркаш по заобиколен път? Опитва се да намекне на Маргарт, че могат взаимно да си бъдат полезни — едното разследване може да помогне на другото.