И двата мотоциклета се насочиха към Нокс, а ездачите им ловко скочиха от тях и ги оставиха да се носят с пълна сила към него, подобно на огромни топки за боулинг, устремени към кеглите. Нокс прецени отскока си добре, въпреки че при падането се закачи леко в едното от страничните огледала. Строполи се на асфалта и миг преди да се съвземе, зърна тока на ботуш, засилил се право към лицето му.

Грейс го отблъсна настрана и ботушът го пропусна.

Вторият моторист се беше приземил на коляно, след като бе скочил от мотоциклета си. Нокс се превъртя на гръб към него, изправи се и го изрита в слабините. Мъжът инстинктивно се сви. Нокс заби коляно в лицето му и той изгуби съзнание.

Нападателят на Грейс все още страдаше. Първият й ритник го беше изхвърлил върху близката стена и право в ръцете на Нокс. Моментното колебание от негова страна — по-скоро фактът, че не можеше да възприеме петдесеткилограмова жена като смъртоносна сила — го порази. Грейс го нападна с ритници, сякаш тялото му бе голяма боксова круша, и той изгуби съзнание.

— Този го познавам! — извика тя към Нокс, докато продължаваше да рита и да блъска мъжа пред себе си. Щом той се свлече на земята, Грейс побърза да пребърка джобовете му и извади портфейл. — Доста самоуверени глупаци — отбеляза тя.

— Как така го познаваш? Откъде? — удиви се Нокс.

— Беше на коктейла на Йонг Ченг.

Нокс се приближи, за да го огледа отблизо. Тя беше права: мъжът беше бодигардът, който така и не се отдалечи от домакина на партито.

— По дяволите! — впечатли се Нокс.

Той отиде до скутера си и го насочи към края на улицата. Миг по-късно Грейс грациозно преметна крак през седалката, обви ръце около кръста му и двамата потеглиха.

06:20 часа

квартали Жабей и Пудон

Шанхай

Направиха първия обход, само да огледат. Нокс управляваше скутера, а зад гърба му Грейс държеше джипиеса и му даваше напътствия. Гласовите бележки на Данър все още звучаха в главата на Нокс и той ги преразказа на Грейс. След това двамата убиха час време в парк Джинг, където посрещнаха изгрева.

— Искам да задържиш това. — Той й подаде своето копие от хард диска на Данър. — Като застраховка. Освен това ще ни трябва лаптоп, трябва веднага да разгледаме съдържанието на този диск.

Грейс го изгледа, объркана.

— Колкото може по-скоро! — настоя той.

— Не е проблем. В Шанхай лаптопи се продават на всеки ъгъл и освен това са евтини.

Нокс се засмя и тя също се усмихна свенливо, прикривайки устните си с ръка. Прииска му се да й каже да не крие усмивката си, но не се реши.

— Обичаш ли я? — изненадващо го попита тя.

Нокс се замисли, преди да отговори, и внимателно подбра думите си:

— Запозната ли си с физиката на елементарните частици? При сблъсъка на протон или неутрон след ускорението им се отделя енергия, която се разбива на по-малки частици, които след това биват улавяни. Ето така възприемам и аз любовта. Изпитвал съм енергията, която се освобождава при раздялата, и все още чакам улавянето… — обясни той и след малко добави: — Но у дома… не е каквото си мислиш.

— Не знаеш какво си мисля — усмихна се тя.

— Ние нямаме контрол над тези неща — отвърна той. — Разбираш ли? Те вземат надмощие над нас.

— Разбирам те много добре.

— Какво има контрол над теб? — попита той.

Грейс не отговори.

— Предполагам, че е връзката със семейството на Едуард Лу — стреля напосоки Нокс, засягайки темата право в целта.

Грейс го изгледа изпитателно.

— По-големият брат на Едуард се казва Джиан Лу — продължи тя, а Нокс замълча, изчаквайки я да довърши. — Ние… Ами аз съм отговорна за назначението на Едуард Лу в „Бертолд“ — призна тя накрая.

— Чувстваш се отговорна. Разкажи ми за Джиан Лу — помоли я Нокс, но настоятелният му тон я накара да замълчи.

— Не мисля, че искам да го правя — отвърна тя.

— Романтична връзка, така ли? — досети се Нокс. Тя не отрече. — Минала или настояща? — продължи да разпитва той, но отговор не последва. — Или пък и двете… — заключи накрая той. — Значи и това е част от причините да се замесиш в това.

— Има определени семейни задължения… — започна Грейс.

— Всичко е за пред хората — прекъсна я Нокс.

— Какво ли разбираш точно ти от тези работи… — ядоса се тя.

— Брат ми, споменах ти за него. Възприятията и действителността са две много различни неща. Може би знам много повече, отколкото предполагаш.

— Съмнявам се…

— Надяваш се на втори шанс — предположи Нокс. — Ако спасиш по-малкия брат, може би ще спасиш и романтичните чувства.

Грейс го изгледа унищожително, но все пак не отрече думите му. Не след дълго небето изсветля съвсем и двамата отново се метнаха на скутера. Сутрешният уличен трафик беше спокоен, въпреки че първите магазини и закусвални вече отваряха врати. Ароматът на дървени въглища и печено свинско изпълни въздуха.