— Или по-скоро го заплашва самият той да не разследва нищо. Това означава, че знае за мен.

— Сигурно е намеквал за теб — съгласи се Дулич. — А това е още една причина, поради която си струва да го обсъдим, не мислиш ли?

— Знаеш ли дали Китайската народна въоръжена полиция и инспекторът в частност биха наели монголци за биячи? — заинтересува се Нокс.

— Ще ти кажа какво знам: от Министерството на държавната сигурност биха наели и проклетия варварин Атила, ако това би отговорило на целите им. Защо?

— Елиминирах двама — обясни Нокс. — Приличаха на монголци, но имаха валидни китайски лични карти. Тези са накацали из целия случай като мухи. Били са замесени и в схемата с поощренията.

— А ти откъде знаеш за това?

— Открих джипиеса на Дани. Оставил си е гласови бележки за всяко от местата, където Лу е давал подкупите.

Дулич подсвирна от изненада.

— Най-новото около плащанията на Лу може би са въпросните монголци — продължи Нокс.

Дочу как Дулич дълбоко си пое дъх от другия край на линията. Коментарът явно бе успял да отприщи адреналина му.

— Мога да помоля Праймър да попита Маргарт дали знае нещо за монголци или изнудване, което е предшествало отвличанията, но си мисля, че ако имаше такова нещо, той сам щеше да ни каже. Все пак ние работим за него… — отговори Дулич.

— Монголците са смазали от бой доставчика, който е оставил искането за откуп — уточни Нокс.

— Явно се справяш доста бързо.

— Изглежда, всичките им усилия са насочени към това да намерят Лу. Някак си не ги виждам те да стоят зад всичко това. По-вероятно са изостанали, както и ние.

— Ако са помощници на китайците, прецакан си. Тези момчета без колебания биха те замъкнали някъде, за да ти теглят един куршум между очите.

— Благодаря ти, че ми го каза — подразни се Нокс.

— Ще ми се да направиш още едно копие на хард диска на Дани — каза Дулич. — Моите момчета от техническия отдел тук ще трябва да го погледнат.

— Може би джипиесът на Дани и оставените гласови бележки ще заместят липсващите счетоводни документи на Лу — предположи Нокс.

— Разполагаш ли с имена, със суми? — попита Дулич.

Нокс не отговори.

— Съсредоточи се, Нокс. Счетоводните записи са основното нещо.

— Мислех, че главното е да се доберем до тях, докато са живи.

— Просто те посъветвах — добави Дулич.

— А на мен не ми харесва — отвърна Нокс. „Бертолд Груп“ явно се притесняваше повече за това дали ще успее да прикрие нещата, отколкото да измъкне заложниците живи. — Да не би от мен да се очаква да чета между редовете, Сержант?

— Няма никакъв подтекст. Приоритетът тук е човешкият живот — обясни Дулич. — Нещата не са се променили.

— А ако се променят, да знаеш, че напускам. Все пак съм сам в тази каша — подчерта Нокс.

— Не възразявам.

— Не бих искал да ти пращам хард диска по пощата. Не е добра идея да ти го пращам и по електронен път.

— Ще внедрим куриер — предложи Дулич.

— Мислех си, че не можеш да внедряваш хора тук.

Отговорът не дойде веднага, но след кратко колебание Дулич отвърна:

— Дискът ни трябва днес, Нокс. Трябва да внесем доларите за откупа в страната. Маргарт не разполага с толкова много валута в брой. Ти ще се погрижиш за твоите неща, аз ще поема нашите.

— Ако ще предавам диска на някого, по-добре да е човек, когото съм виждал. Прати ми поне снимка — настоя Нокс.

— Недей да ми се правиш на Пиърс Броснан.

— Даниъл Крейг 15 . Не си в час — отговори Нокс.

— Майната ти! — засмя се Дулич и прекъсна връзката.

Нокс подкара скутера по булевард „Чангъл Лу“ и взе всички необходими мерки, за да не бъде проследен. Двадесет минути по-късно вече се намираше на мястото, до което при нормални обстоятелства би стигнал само за пет…

Притвори задната врата на къщата за гости и чу отвътре гласове, музика и тракане на чаши и чинии. Реши да си вземе бира и да се качи направо в стаята си. Щеше да се преоблече и да обиколи със скутера по отбелязания в джипиеса маршрут, за да разузнае обстановката преди обхода, който двамата с Грейс щяха да направят след няколко часа.

Мина през миниатюрната столова, която служеше и като барче, и вниманието му бе привлечено от копринена блуза с паднало рамо. Ейми Сю пиеше коктейл „Кир“ 16 , седнала с гръб към него. Той се приближи и спря зад нея.