– Магистратът Песна изисква твърде много от жена ми. Много дълго те нямаше. Започнах да се притеснявам.

Тетия спира и го поглежда виновно, пак ще се наложи да излъже.

– Извинявай, накара ме да направя разни неща, докато бях там. Един вид изпитание, струва ми се.

Тевкър не иска да се карат; опитва се да симулира интерес и да не издава раздразнението си:

– Какви неща?

– О, нищо особено. Разни дреболии. После ме прати да работя с ковача на сребро и старецът промени всичко, което бях изработила. Дори не мога да опиша как изглеждаха нещата, когато ги завърши.

Тевкър усеща напрежението в гласа .

– Надявам се, че щедростта на Песна, когато ти плаща, ще бъде толкова голяма, колкото алчността му, когато отнема от времето ти.

– И аз се надявам, Тевкър. – Тя тръгва да търси кана вода. – Чувствам се като пребита, а детето рита като магаре в корема ми. Хайде да не говорим повече за магистрата.

Думите го нараняват. Чакал я е да се прибере цяла вечност и сега се страхува, че ще я разсърди.

– Както искаш.

Изведнъж хрумва една мисъл:

– Ти как разбра, че съм аз?

Тевкър се усмихва чистосърдечно:

– Вече познавам звуците, които издаваш. Стъпките ти са ситни, но дишането ти е бавно. Стъпките на баща ми са като гръмотевици – и постоянно охка заради коленете си.

Тетия се засмива. За първи път нещата изглеждат такива, каквито бяха – те са двама влюбени, шегуващи се с неща, които само те разбират.

– А пък майка ми шумоли припряно като кутре, което се опитва да захапе опашката си. Колкото до Лартуза – не можеш да чуеш стъпките му, защото постоянно мърмори като планински ручей.

– Значи дори в мрака откриваш нови начини да виждаш – отбелязва тя, когато най-сетне намира каната.

– Повече, отколкото подозираш. Ела легни при мен.

– Тъкмо взех вода. Искаш ли?

– Не, не съм жаден.

Той се заслушва в климбуцането на каната, когато жена му отпива жадно няколко глътки. Тя се приближава и го целува по бузата. Устните са студени и влажни. Тази малко неприятна изненада го кара да се усмихне и за момент развеселява и нея.

– Извинявай, че се забавих толкова. Наистина. Как се чувстваш?

– Болката почти премина, но още ме е страх – отговаря той, като вдига ръка и докосва косата . – Днес ще дойде Песна и ще свалят превръзките ми. Какво ще правя, ако остана завинаги сляп?

Тя го прегръща успокоително.

– Лартуза каза, че ще е необходимо време, за да възвърнеш зрението си.

– Ами ако не го възвърна?

– Ще се справим някак. Знам, че ще се справим.

– Песна ще иска друг нецвис. Разбираемо е. Единственото, на което се надявам, е да ме остави жив и двамата с теб да можем да се изхранваме.

Тетия си поема дълбоко дъх. Време е да му каже истината. Или поне част.

Но точно когато понечва да изплюе камъчето, осъзнава, че ако Тевкър остане сляп, проблемът ще се реши от само себе си. Той никога няма да види какво е изработила за Песна и няма да осъзнае какво го карат да освети. Нещо по-важно – няма да е в състояние да нарани детето, растящо в утробата .

Capitolo XXIII

СЕВЕРНА ЕТРУРИЯ

Целе, син на Сетър и Ария, мисли за далечния бряг, който току-що се откри пред очите му над искрящата водна повърхност. Представя си пясъка под краката си и готова да го задоволи жена между тях. При благоприятен вятър до вечерта ще има и двете.

Четири месеца в открито море са прекалено много за млад мъж с неговите нужди. Той плава на юг през Адриатическо море, на северозапад през Тиренско до Пуплуна и после, за удивление на екипажа, заповяда да подминат родната Атманта и да обиколят на изток през устието на Адриатика, преди окончателно да се завърнат у дома.

Пътуването беше богато на събития. Сражаваха се с лигурийски пирати, слизаха на брега и търгуваха с египтяните и гърците. Изгубиха четирима добри мъже – двама в буря и двама от болест.

Все пак Хинтиал – „Духът“ – се представи отлично. Въпреки името си той е един от най-големите търговски кораби на Етрурия. Ниският му корпус изглежда грозен на фона на по-малките и изпипани плавателни съдове, отиващи към пристанището, но е построен така, че да носи максимално натоварване. Обикновено товарът му се състои от различни видове зехтин и вино в грамадни амфори, закрепени за колоните с въжета, преминаващи пред дръжките им. В последно време обаче пренася и други неща. По-малки и много по-ценни товари, осигурени от стария му приятел Песна. Магистратът изнася среброто както на груби кюлчета, така и в завършени произведения, оформени като едни от най-фините накити на света. Подаръци, достойни за принцове и принцеси, царе и царици. Този товар е достатъчно ценен, за да накара собствените ти моряци да те убият, ако заподозрат какво е съдържанието на трюма.