Арантур, главният надзирател, стои пред входа, закрил очите си с ръка, за да ги предпази от слънцето и прахта. Той е дребен, плешив и дебел. Три дебели сребърни ланеца украсяват врата му над кремавата туника. На всеки пръст има сребърен пръстен и накитите му нервно подрънкват, когато се приближава, за да поздрави двамата аристократи.

– Боговете да бъдат с теб, господарю. Всичко е готово.

– Хубаво! – изръмжава Песна. – Закъсняваме. Заведи ни вътре и ни покажи даровете.

Арантур се бе надявал Песна да му обърне повече внимание. Може би в края на успешния ден ще има възможност да му изложи молбата си за повече власт и влияние при управлението на мината. Но сега усеща лошото настроение на магистрата, затова не посмява да го задържи и отваря очуканата входна врата.

– Заповядайте! Насам.

Кави поглежда назад в ослепителната светлина на снижаващото се слънце и отбелязва:

– Първите ни гости идват. Трябва да побързаме.

Влизат в голяма външна постройка, която се използва от работниците за преобличане, миене и спане. В средата има маса, на която робите обикновено ядат мизерните си порции. Сега тя е отрупана със сребърни чинии, чаши, гривни, пръстени, верижки.

– Прекрасно! – Песна прокарва ръка върху блестящите дарове. – Ще оставим прасетата да напъхат зурлите си в коритото, което още повече ще изостри апетита им.

Арантур вижда своя шанс:

– След като ти мъдро подобри методите ни, добивите се увеличиха три пъти. Убеден съм, че имам честта да управлявам най-производителната сребърна мина в цяла Етрурия.

Песна възнаграждава блюдолизеца с първата си искрена усмивка за деня:

– Браво. По-късно ще говорим за това. Сега се погрижи гостите ни да се освежат, преди да ги разведем из мината. Покажи им рудата и ги остави да напълнят джобовете си.

Главният надзирател бързо се измъква през вратата. Кави посочва среброто:

– Чувствам се неудобно при толкова много богатство на едно място.

Оглежда се.

Песна го потупва по рамото:

– Не се безпокой. Няма да бъде тук за дълго. Освен това нали постави допълнителни стражи да пазят мините и отвън, и отвътре.

– Да – отвръща Кави, като прехапва устни. – Но предвид последния ни разговор, може би не е зле да си спомним, че Ларт е този, който надзираваше тази задача. Ларт е човекът, който винаги се грижи за тези неща.

Усмивката на Песна помръква.

34

В НАШИ ДНИ

ХОТЕЛ „ЛУНА БАЛИОНИ“, ВЕНЕЦИЯ

Когато Том се връща в стаята на Тина, мислите му са заети със скръбта на Валентина.

Тина вижда, че е разсеян. Откакто влезе, почти не е продумал. Това със сигурност не е настроението, в което се надяваше да го види; настроението, в което трябва да е за разговора, планиран от нея.

– Контролна кула до майор Том. Още ли сте в моята орбита?

Той я поглежда от креслото, в което се е настанил още с влизането си.

– Извинявай. Мисля за разни неща по разследването.

Усеща, че не споменава Валентина, сам не знае защо. Тина се приближава и обгръща врата му с ръце.

– Използвай лаптопа ми. Потърси в Гугъл каквото те тормози и го изчисти от мислите си. Аз ще си взема душ преди вечеря.

– Добра идея. Благодаря. Има ли някаква парола или нещо такова?

– Не. – Тя се усмихва и посочва бюрото, преди да тръгне към банята. – Включен е. Сипи ми само чаша вино, докато съм в банята.

– Добре. Бяло ли?

– Да, ако обичаш. В минибара има бутилка „Совиньон блан“. Поглези ме и с две бучки лед.

– Разбира се.

Том отива първо при компютъра. От факултета по теология има основни познания за религията на етруските. Вече знае какво значение са отдавали на черния дроб и че са били невероятно организирано и напреднало общество. От около 900 г. пр. Хр. са вярвали в предначертаността на съдбата – в това, че всеки аспект на човешкия живот е в ръцете на боговете. За да просперира, човек трябвало да спечели благоразположението им, да следи предсказанията и да прави жертвоприношения, за да омилостивява гневните божества или да си издейства облаги. За тази цел етруските се уповавали на гадатели, известни като нецвиси или, по-късно в римската епоха, като харуспекси. Както ранната римска църква, така и католическата са възприели етруски ритуали и атрибути; закривеният жезъл на съвременните епископи произлиза от литууса – церемониалния прът, използван от нецвисите.

Докато Тина пее под душа, Том се задълбочава в древното изкуство за гадаене по черния дроб. Един научен труд описва как органът се разделял на множество участъци, всеки от които олицетворявал определено божество и положението, което то заемало в небето. Ако например участъкът, свързван с Тиния, етруския бог на гръмотевиците и бурите, бил разкъсан или увреден по някакъв начин, гадателят можел да го тълкува като предвещание за силна буря, която ще опустоши посевите или ще разбие рибарските лодки.