Все още замислен и тъжен, Том пристига с пет минути закъснение, което, както вече знае, по венецианските стандарти е все едно да дойдеш двайсет минути по-рано. Младият полицай от пропуска го води в кабинета на Вито Карвальо. Майорът също изглежда омърлушен.

– Ciao, Том. Моля, седни.

– Grazie! – Том използва възможността да упражни познанията си по италиански, възлизащи на десетина думи. – Buongiorno, майоре.

Валентина Мораси влиза и двамата разменят кратка целувка – прекрасната двойна целувка, в която италианците нямат равни по целия свят. Когато тя сяда до бюрото на шефа си, Том разбира, че нещо не е наред.

Карвальо взема няколко разпечатки от факс, защипани с телбод, и му ги подава.

– От „Нешънал инкуайърър“. ФБР ни ги изпрати тази сутрин.

Том взема документа. От листа го гледа собственото му лице. Не някоя стара снимка. Не от снимките в статиите, които се появиха след груповото изнасилване в Лос Анджелис. На тази снимка той е само по кърпа и седи до прозореца в хотелската стая на Тина. Снимката е направена с мобилен телефон. С телефона на Тина. Той със страх поглежда множеството колони текст отдолу и заглавието: „Свещеник герой открива любов и смърт във Венеция“.

Карвальо и Валентина му дават време. И двамата са изчели статията вече няколко пъти и на драго сърце биха заключили Тина Ричи зад решетките до края на живота . Цветистото описание на горещите любовни сеанси с бившия свещеник само по-себе си е достатъчно зле, но има и нещо непростимо – подробно описание на това как той помага на венецианската полиция в разследването за убийства.

Том оставя листата на бюрото.

– Съжалявам. Не знам какво да кажа. – Издишва дълбоко. – Не мога да повярвам, че го е направила.

– И ние не можем – хладно отговаря Валентина. – Журналистите са специалисти по измамите.

– Ти не си първият омаян от красива репортерка, нито последният – отбелязва Карвальо с малко повече съчувствие. – Но тази статия е изключително вредна за нас. Началникът ми е pazzo – направо полудя. Телефоните ни прегряха от обаждания на журналисти, а големите клечки в Рим искат пълен доклад.

Том отново преглежда страниците. Изпитва мъчителна смесица от гняв и срам.

– Искрено съжалявам. Мислех, че пътуващите писатели са по-различни от обикновените репортери. Явно съм сгрешил. Какво мога да направя, за да улесня вас и разследването?

Карвальо се усмихва:

– Освен да ни помогнеш да хванем убиеца? Вероятно нищо. – Поглежда часовника на стената. – Време е да сляза при началника за поредното конско. Остани, моля те, докато се върна. Трябва да изготвим общо становище за пред италианската преса.

Том се усмихва виновно. Карвальо взема една папка и тръгва.

– Не се тревожи – казва Валентина, като успокоително поставя длан върху ръката му. – Италианците са много великодушни, когато става дума за любовни проблеми. Все пак президентът ни има повече любовници, отколкото са гондолите във Венеция. Искаш ли кафе?

Том събира сили да се засмее:

– Да, благодаря. Като зашеметен съм.

– Така се чувства жената, когато разбере, че мъжът изневерява. – Тя го поглежда в очите. – Това е предателство, Том. Чувството не е хубаво. Не е добре да подлагаш човек на подобно изпитание.

Том се досеща, че тя говори от личен опит.

– Не, не е – съгласява се. Бутва статията на масата. – Знаеш ли, нямам против, че това ме кара да страдам. Приемам го като един от многото емоционални уроци, които трябва да науча. Но страшно съжалявам, че по този начин затруднявам работата ви с Вито.

– След всичко, което ми се случи напоследък, мога да ти кажа – това не е нищо. – Тя се усмихва; топла усмивка, която по някаква ирония му напомня за Тина. – Отивам за кафе.

Когато остава сам, Том се замисля. Пита се дали Тина се е преструвала през цялото време; дали всичко казано и направено от нея е било само театър, начин да извади от него добър журналистически материал.

Нещо по-обезпокоително, пита се дали изобщо някога ще може отново да се довери на някоя жена.

Capitolo XXXIV

26 ДЕКЕМВРИ 1777 Г.

СЕСТИЕРЕ ДИ ДОРСОДУРО1, ВЕНЕЦИЯ

Никой от двамата непознати мъже, които правиха платен секс с Луиза Косига, не видя лицето . Въпреки молбите им за интимност, тя остана с шитата си по поръчка маска през цялото време на жалките им опити да задоволят нагона си.