— Напротив. Аз бях отговорен за Мици, отговорен съм и за теб. Цялата тази работа стана твърде опасна. Затова никъде няма да ходиш и това е.

Нина се изправи и го погледна очи в очи.

— Ти не можеш да ми казваш какво мога и какво не, Еди — каза тя със студен глас, като едва успяваше да прикрие треперенето си. — Ако си мислиш, че така ще бъде, тогава май стана по-добре, че още не сме определили датата.

Чейс я изгледа мълчаливо, с каменно изражение на лицето. Пресегна се, грабна коженото си яке и тръгна към вратата.

— Къде отиваш? — попита Нина.

— Навън.

— Еди, почакай… — Но той излезе и затръшна вратата след себе си.

Нина гледаше безизразно към нея, без да знае как да постъпи. След това неохотно се обърна и се върна при леглото. Седна на ръба му, опитвайки се да се справи с обърканите си чувства.

— Радвам се да те видя тук — разнесе се топъл глас с шотландски акцент над претъпканата по обяд кръчма.

Чейс вдигна глава и видя Мак да стои до масата, с чаша уиски в ръка и лека усмивка на лицето. Чейс не се усмихна в отговор.

— Ако Нина те изпраща, просто си губиш времето.

— Разговарях с Нина преди два часа, да — каза Мак като седна на стола срещу него и остави чашата на масата, — но тя не ме е молила за нищо. Просто искаше да знае дали съм те виждал. Казах й, че не съм — но имах усещането, че ще те намеря тук. — Той огледа залата. „Халба бира“ беше доста популярна кръчма в централен Лондон, украсена с фалшиви стари греди и рафтове, пълни с фалшиви антики, купени на кило, но за Чейс тя значеше много. — Ти винаги намираше утеха тук, когато София ти стъжняваше живота вкъщи. Както виждам, старите навици умират трудно. Пък и откога не сме се срещали на по питие тук. Колко минаха, пет години?

— Горе-долу.

— Обаче атмосферата е някак по-различна, откакто забраниха пушенето. Сега вече дори мога да видя задната стена. — Той повдигна вежди и се обърна към Чейс. — Мили боже, тоя тапет винаги ли е бил толкова ужасен? — Изражението на Чейс не се промени. — Хм. Няма дори следа от усмивка — нещата са доста по-зле, отколкото предполагах.

— Има ли някаква специална причина да си тук, Мак? — попита нетърпеливо Чейс.

— Всъщност има. Първо дойдох, за да ти поднеса моите съболезнования за смъртта на Мици. Съжалявам. Срещали сме се само веднъж, но ми се стори много приятно момиче.

Чейс сведе поглед към чашата си.

— Такава беше — отвърна той с натежал от мъка глас и отново отпи.

Мак погледна към полупразната халба.

— Не е в твой стил да пиеш през деня. Колко обърна досега?

Чейс отново отпи.

— Тази е четвъртата.

— Значи си пиян?

— Стига де, от четири халби? — Мак го гледаше без да отмества очи. — Добре де, малко — призна си най-накрая Чейс.

— Сега вече наистина знам, че нещо не е наред — каза Мак, а в гласа му се преплитаха веселие и загриженост. — Докато беше в полка, никога не се напиваше толкова бързо.

— Нещата се променят — отвърна Чейс с равен глас, като поклати глава. — Остарявам.

Мак вдигна чашата си и я обърна на един дъх.

— В такъв случай се присъединявам към теб в процеса на остаряване.

— Не съм сигурен, че точно сега имам нужда от компания, Мак.

— Искаш или не, оставам. Разбира се, втората причина да съм тук е, че Нина беше доста разстроена, когато ми се обади.

Чейс стисна зъби.

— Не чак толкова, че да се спре с това търсене на съкровища.

— Според теб няма да е в безопасност? — попита Мак. Чейс отново поклати с глава. — Тя познава рисковете.

— Според мен не си заслужава.

— Тя не мисли така.

— Което не означава, че е права.

— Щом се тревожиш толкова, защо не отидеш с нея?

Чейс отново отпи от халбата, след което я тръсна на масата.

— Защото въобще не искам да ходи! Но нея това не я интересува — навила си е на пръста да отиде. — Той се намръщи. — С Джак Мичъл. Жестоко се скарахме заради това.

— Мъжът, когото видях у сестра ти?

— Да, същият. Високият, смугъл и привлекателен тип. — Чейс се свлече обратно в стола си и изпусна една дълга въздишка, изразяваща безсилието му.

Мак се наведе напред и му каза със строг глас:

— И все пак Джак Мичъл не е проблемът, нали? Не той е причината да седиш в тази скапана кръчма и да се наливаш посред бял ден.

Известно време Чейс не каза нищо.

— Всъщност не — най-накрая отвърна той.

Изражението на Мак подсказваше, че той вече знае отговора, но въпреки това зададе очевидния въпрос: