— Заключено е! — извика някой.

— Заключено? Никога не е заключено — обади се друг глас. — Наистина трябва да

вляза вътре. Да отидем да помолим чистача да отвори.

Чух ги да се отдалечават. Сара и аз останахме сами.

Усетих тялото й да се притиска към моето и нещо горещо да прониква в устата ми.

Г осподи, целува ме жена, помислих си.

Върнах се обратно в черната стая. Мъжът с кожения каиш ме чукаше, а жена нежно галеше главата ми. Комбинацията от лекото докосване на жената и острата болка от грубите тласъци на мъжа… Загърчих се. Това ли беше да стигнеш до оргазъм?

Във фантазията си отворих очи и видях жената над мен. Сара ли беше? Да, Сара. Държеше огромен нож в ръка.

Помъчих се да се върна в действителността.

— Планираш да ме принесеш в жертва, нали? — извиках. Въпреки страха ми, гласът ми все още бе дрезгав от възбуда.

Възбуда, каквато не знаех, че мога да изпитам.

— Да те убия? — измърка Сара. — Защо да правя подобно нещо? Какво мислиш за мен и семейството ми? Че сме серийни убийци?

Тя се засмя и отвори кадифената си чантичка. Извади дълъг тънък нож.

— Как го вкара в училище? Охраната не те ли видя? — попитах.

— Не минах през охраната — отговори Сара и поднесе ножа към врата ми.

— Не ме убивай — замолих се, но в същото време изстенах възбудено.

Сара плъзна другата си ръка под полата ми.

— Ммм, много секси — прошепна тя. — Прашките ти отиват. Отдръпна прашките настрани, разтвори срамните ми устни и започна да масажира клитора ми. Уплаших се, че ще припадна или умра от удоволствие. Внезапно спря и отдръпна ръката си. Вдигна я и видях менструална кръв по нея.

— О, не! — изплаках. — Толкова се срамувам. Мензисът ми трябва да дойде чак след три седмици!

Сара се засмя и махна с ръка. Кръвта се превърна в карминен скъпоценен камък, който проблясна пред очите ми.

— Сега вече осъзнаваш ли каква скъпоценна кръв крие хименът ти? — попита тя, като отдръпна ножа от гърлото ми и го прибра в чантичката си. — Обади ми се, когато си готова — каза тя, като изплези език и постави кървавия камък върху него.

Очите й блестяха в екстаз.

— Ти си луда! — извиках. — Не бих се приближила до къщата ти. Как мога да съм сигурна, че следващия път няма да използваш ножа върху мен?

— Не можеш да си сигурна — засмя се Сара. — И точно заради това искаш да дойдеш в черната стая и да откриеш дали ще го използвам.

Вратата се затвори тихо, когато тя излезе.

Отидох до мивката и се опитах да се овладея. Една от кабинките се отвори и Джанин излезе от нея.

— Там ли беше през цялото време? — попитах.

— Разбира се — отвърна Джанин, ококорила кафявите си очи. — Наистина ли чух онова, което смятам, че чух?

— Не знам — отговорих. — Божествена кръв? Аромат? Откачена работа! Но и доста възбуждаща. И извратена. Уха!

Двете замълчахме. Облегнах се на стената и се успокоих. Внезапно пътят пред мен

стана очевиден.

— Е, какво ще правиш? — попита Джанин.

— Трябва да си легна с Майк в събота. Тогава цялата тази лудост ще приключи.

— Наистина ли мислиш, че така ще се отървеш от нея?

Както винаги, не можех да определя дали Джанин се тревожи за безопасността ми, или се вълнува от подслушаното.

— Не се тревожи — отговорих. — Тя се интересува само от кръвта на химена ми. Странно е, но не й пука за нищо друго. Не бих се доближила до дома й. Веднага щом се изчукам с някого, магията ще изчезне и тя ще изгуби интерес. Но не можеш да споделиш това с никого. Обещаваш ли? Ще бъде опасно, ако Сара разбере за плана ми.

— Разбира се, разбира се. Приятелки сме завинаги, нали? — извика Джанин.

Тя изглеждаше доста раздразнена, както когато й се случеше да прекали с кола — подскачаше наоколо, жестикулираше и бърбореше непрестанно.

— Винаги съм я смятала за боклук. И бях права. Но не трябва ли да проверим как точно стоят нещата? Да уведомим полицията или местните новини, или училищния вестник?

Сложих ръце на раменете й, за да я спра.

— Не — казах сериозно. — Работата трябва да се извърши в пълна тайна.

* * *

В събота вечер, когато се приготвях за срещата с Майк, се зачудих какво да облека. Джинси или минипола? Полата, разбира се. Във важния момент, тя щеше да бъде свалена много по-лесно. Облякох я и се погледнах в огледалото. Добре!

Фантазиите ми бяха прогонени и заключени в клетка в задната част на мозъка ми. И там щяха да си останат завинаги, помислих си решително.

Скоро всичко щеше да приключи. Девствеността ми най-после щеше да се превърне в минало. А аз щях да съм в безопасност от Сара. Ама че откачалка! „Скъпоценна кръв от химен“! Каква дивотия.