Вход/Регистрация
Робинята
вернуться

Якубовски Максим

Шрифт:

— Познаваш ли Сара Уокър от училище? — попитах.

— Разбира се — отговори той. — Странната мадама с още по-странен акцент. Всички я познават.

— Е, не ми се смей, но тя е някакъв вид демон. Може да ти прозвучи абсолютно откачено, но тя иска нейните хора, семейството й или бог знае кой, да отнемат девствеността ми.

— Уха — изсумтя той.

Е, не беше много красноречив, но в гласа му се долавяше искрено съчувствие.

— Да — кимнах. — Обясни ми, че щели да ме глезят и да се отнасят страхотно с мен преди това. А после щели да ме облекат и отведат в зашеметяваща черна стая, където ще ме завържат на мраморна маса. Но има и нещо още по-странно. Мисля, че може да ме убият.

— Откачена история — каза Майк.

Кимнах. Зърната ми се втвърдиха. Дали беше заради интимния момент с Майк? Или заради спомена за ножа на Сара, опрян в гърлото ми, и пръстите й, заровени във влагалището ми?

— Абсолютна лудост, но не мога да спра да мисля за това — признах. — Идеята, че мога да умра, докато се чукам за първи път, ме възбужда страхотно.

Майк се замисли.

— Какво? — попитах. — Кажи ми за какво мислиш?

— Не си единствената — отговори той.

— Какво?

— Всички в училище я познават. И всички, които са още девствени, са били канени от нея да го направят по този начин. Тя изпитва желания към много от нас. И трябва да ти кажа, че в училище има много повече девственици, отколкото си мислиш.

Внезапно се почувствах измамена. Какво ми ставаше? Защо изпитвах разочарование вместо облекчение? Стегнах се и казах:

— Това е невероятно. Дали би трябвало да направим нещо по въпроса?

— Не знам — отговори Майк. — И аз самият мислех за това. Също така си мислех какво Сара ми каза, че ще ми направи. Господи, тази кучка може да те подлуди!

Забелязах подутината в джинсите на Майк и не можах да се сдържа. Протегнах ръка и стиснах надървения му член. Той изстена, затова отново го стиснах. Усетих как се навлажнявам. Доближихме се един до друг и се целунахме страстно.

Сърцето ми биеше лудо, когато вдигнах глава. Навън луната още блестеше, околността бе тъмна, а клоните на дърветата още се люлееха. Но имаше и нещо различно. Огледах се и

видях движещи се форми. Внезапно осъзнах, че не бяха клони на дървета или храсти.

— Заключи вратите! — извиках.

— Какво? — учуди се Майк. — Наоколо няма никого… О, господи!

Той също ги видя. Мрачни високи фигури в дълги черни палта вървяха към нас.

Майк се задвижи енергично и занатиска бутоните.

Начело на групата вървеше Сара. Бялата й кожа блестеше на лунната светлина, късата й коса изглеждаше красива и зловеща.

— Наистина ли мислехте, че можете да го направите без нас? — извика тя.

Бе все още далеч, но гласът й отекна в джипа.

— Мамка му, кучката е довела цялото си семейство! — каза Майк. — Нямаме шанс. Ще ни очистят. Ще ни принесат в жертва.

— Трябваше да се сетя, че Джанин ще се раздрънка! Но можем да се справим. Знам какво трябва да направим.

— Да не би да имаш пистолет? — учуди се Майк.

— Трябва да се изчукаме колкото се може по-бързо.

— Просто ей така?

— Няма друг начин — казах, като го погледнах в очите. — След като загубим девствеността си, вече няма да сме интересни за тях. Хващай се за работа.

— Лесно ти е да го кажеш — отвърна той. — Как да действам при тези обстоятелства?

Светкавично смъкнах панталона му и засмуках члена му Стори ми се, че винаги съм

знаела как да правя минет.

— О, Господи, Ками, това е страхотно — изстена той. — Наистина съм надървен. Това е най-великото усещане! Мамка му! — внезапно каза той. — Приближават се.

— Добре. Вече си надървен. Захващай се за работа. Трябва да го направим колкото се може по-бързо. В противен случай ще сме техни.

Погледнах навън. Мислех, че Сара и семейството й тичат към нас, но те вървяха бавно и бяха поне на двайсет метра от колата. Тя ми се усмихна и се заразхожда грациозно, както бе правила в английската градина в часа по рисуване. И сега носеше същата бледолилава рокля, а мъжете бяха облечени в старомодни костюми.

Майк също ги видя.

— Играят си с нас — каза той. — Не знам какво да правя. Въздъхнах нетърпеливо.

— Лягай — наредих му.

Той се подчини. Надникнах навън. Сара и мъжете бяха изчезнали.

  • Читать дальше
  • 1
  • ...
  • 62
  • 63
  • 64
  • 65
  • 66
  • 67
  • 68
  • 69
  • 70
  • 71
  • 72
  • ...

Ебукер (ebooker) – онлайн-библиотека на русском языке. Книги доступны онлайн, без утомительной регистрации. Огромный выбор и удобный дизайн, позволяющий читать без проблем. Добавляйте сайт в закладки! Все произведения загружаются пользователями: если считаете, что ваши авторские права нарушены – используйте форму обратной связи.

Полезные ссылки

  • Моя полка

Контакты

  • chitat.ebooker@gmail.com

Подпишитесь на рассылку: