Шрифт:
— Познаваш ли Сара Уокър от училище? — попитах.
— Разбира се — отговори той. — Странната мадама с още по-странен акцент. Всички я познават.
— Е, не ми се смей, но тя е някакъв вид демон. Може да ти прозвучи абсолютно откачено, но тя иска нейните хора, семейството й или бог знае кой, да отнемат девствеността ми.
— Уха — изсумтя той.
Е, не беше много красноречив, но в гласа му се долавяше искрено съчувствие.
— Да — кимнах. — Обясни ми, че щели да ме глезят и да се отнасят страхотно с мен преди това. А после щели да ме облекат и отведат в зашеметяваща черна стая, където ще ме завържат на мраморна маса. Но има и нещо още по-странно. Мисля, че може да ме убият.
— Откачена история — каза Майк.
Кимнах. Зърната ми се втвърдиха. Дали беше заради интимния момент с Майк? Или заради спомена за ножа на Сара, опрян в гърлото ми, и пръстите й, заровени във влагалището ми?
— Абсолютна лудост, но не мога да спра да мисля за това — признах. — Идеята, че мога да умра, докато се чукам за първи път, ме възбужда страхотно.
Майк се замисли.
— Какво? — попитах. — Кажи ми за какво мислиш?
— Не си единствената — отговори той.
— Какво?
— Всички в училище я познават. И всички, които са още девствени, са били канени от нея да го направят по този начин. Тя изпитва желания към много от нас. И трябва да ти кажа, че в училище има много повече девственици, отколкото си мислиш.
Внезапно се почувствах измамена. Какво ми ставаше? Защо изпитвах разочарование вместо облекчение? Стегнах се и казах:
— Това е невероятно. Дали би трябвало да направим нещо по въпроса?
— Не знам — отговори Майк. — И аз самият мислех за това. Също така си мислех какво Сара ми каза, че ще ми направи. Господи, тази кучка може да те подлуди!
Забелязах подутината в джинсите на Майк и не можах да се сдържа. Протегнах ръка и стиснах надървения му член. Той изстена, затова отново го стиснах. Усетих как се навлажнявам. Доближихме се един до друг и се целунахме страстно.
Сърцето ми биеше лудо, когато вдигнах глава. Навън луната още блестеше, околността бе тъмна, а клоните на дърветата още се люлееха. Но имаше и нещо различно. Огледах се и
видях движещи се форми. Внезапно осъзнах, че не бяха клони на дървета или храсти.
— Заключи вратите! — извиках.
— Какво? — учуди се Майк. — Наоколо няма никого… О, господи!
Той също ги видя. Мрачни високи фигури в дълги черни палта вървяха към нас.
Майк се задвижи енергично и занатиска бутоните.
Начело на групата вървеше Сара. Бялата й кожа блестеше на лунната светлина, късата й коса изглеждаше красива и зловеща.
— Наистина ли мислехте, че можете да го направите без нас? — извика тя.
Бе все още далеч, но гласът й отекна в джипа.
— Мамка му, кучката е довела цялото си семейство! — каза Майк. — Нямаме шанс. Ще ни очистят. Ще ни принесат в жертва.
— Трябваше да се сетя, че Джанин ще се раздрънка! Но можем да се справим. Знам какво трябва да направим.
— Да не би да имаш пистолет? — учуди се Майк.
— Трябва да се изчукаме колкото се може по-бързо.
— Просто ей така?
— Няма друг начин — казах, като го погледнах в очите. — След като загубим девствеността си, вече няма да сме интересни за тях. Хващай се за работа.
— Лесно ти е да го кажеш — отвърна той. — Как да действам при тези обстоятелства?
Светкавично смъкнах панталона му и засмуках члена му Стори ми се, че винаги съм
знаела как да правя минет.
— О, Господи, Ками, това е страхотно — изстена той. — Наистина съм надървен. Това е най-великото усещане! Мамка му! — внезапно каза той. — Приближават се.
— Добре. Вече си надървен. Захващай се за работа. Трябва да го направим колкото се може по-бързо. В противен случай ще сме техни.
Погледнах навън. Мислех, че Сара и семейството й тичат към нас, но те вървяха бавно и бяха поне на двайсет метра от колата. Тя ми се усмихна и се заразхожда грациозно, както бе правила в английската градина в часа по рисуване. И сега носеше същата бледолилава рокля, а мъжете бяха облечени в старомодни костюми.
Майк също ги видя.
— Играят си с нас — каза той. — Не знам какво да правя. Въздъхнах нетърпеливо.
— Лягай — наредих му.
Той се подчини. Надникнах навън. Сара и мъжете бяха изчезнали.