Шрифт:
Той разпери ръце.
— Н-но не разбир… — HP се изкашля и опита отново.
С крайчеца на око забеляза как Нора го наблюдава.
— К-как се стигна дотук? Какво правиш? Играч или Мравка си? Трябва да ми разкаж…
— Ще говорим за това по-късно, HP, точно сега сме малко притиснати откъм време. Целият град те търси ченгетата, Мравките, всички…
Манге се обърна към Джеф.
— Ще отидеш ли да наглеждаш тунела?
— Разбира се.
— Единственото, което мога да ти кажа сега, е, че опитах да ти помогна… — продължи Манге, когато вратата се затвори след Джеф.
— Да помогнеш! — HP усети как кръвта се втурва в главата му. — За бога, можеше да ми кажеш, че си замесен, да ми обясниш колко опасно е всичко. Да ми кажеш да се откажа! Дагоеба, ти уж трябва да си най-добрият ми приятел!
— Yeah right, сякаш щеше да има ефект…
Манге поклати глава.
— Освен това знаеш какво става, ако човек наруши правило номер едно… Ти не беше единственият, който получи предупредителен изстрел.
Нора се появи с още вода, с чаша за всекиго този път.
— Опитът за подпалване на магазина, remember? — добави Манге, след като HP изглежда не схвана. — Беше насочен срещу мен, не срещу теб. Малко напомняне от Водача какво ще се случи, ако не се придържам към правилата на Играта. Вероятно целта дори не е била да стане пожар. Посланието става по-ясно, ако осъзнаеш какво е заложено на карта.
Едната чаша се плъзна малко и Нора разля вода върху панталоните на HP, но той едва забеляза.
Мозъкът му напразно търсеше твърда земя.
— 3-значи каква част от всичко това е била наистина? — заекна той.
— Какво имаш предвид?
— Какво имам предвид… Ами как мислиш, по дяволите? Всичко, което преживях: пожарът в апартамента ми, бомбата на Е4, сървърната ферма, която взривих в Шиста, бягството, цялата гадост долу в Дубай и всичко, което се случи с ArgosEye. Колко от това е било реално, в смисъл наистина?
— Всичко, естествено…
Манге отпи нова глътка от чашата вода.
— Но може би не точно по начина, по който си мислиш… — добави той и се размърда леко на стола.
— Може да се каже, че реално никога не си напускал Играта… Че в действителност през цялото време си работил за тях. Или, да… За нас…
HP остави чашата на пода и покри лице с длани.
Манге продължаваше да говори, но гласът му внезапно зазвуча кънтящо и отдалечено, сякаш се намираше в друга стая.
Ситуацията беше нереална като насън до такава степен, че трябваше да ощипе ръката си до кръв…
Работил за тях…
Мозъкът му мелеше, опитваше се трескаво да подреди пъзела, но без и най-малък шанс за успех. Та той беше взривил сървърната им ферма, беше се измъкнал от заговора им за убийство и беше потопил бизнес партньорите им ArgosEye с все шефа им и всичко.
Или грешеше?
Възможно ли беше всъщност през цялото време да е…
Работил за тях?
Той се втренчи в Манге. Скучният, сигурен, плешив страхливец Мангелиго. Старата му дружка, неговият BFF.
Светът се разклати.
За миг се върна обратно в осемдесетарския диван пред телевизора с пожълтели от зрънчо пръсти и ококорени очи. На екрана тъкмо се беше отворила вратата на душ-кабината и Боби Юинг беше надникнал навън 57 .
57
Става дума за сериала „Далас“ и сцената, в която героят Боби Юииг, считан за мъртъв, се завръща. — Б.пр.
Работи за…
… нас…
— Какво, по дяволите, правя тук, Манге? — прошепна той.
— Дай ни още няколко минути, Йонсон, благодаря!
Шофьорът затвори вратата, без да каже и дума.
— Сега разбираш ли защо толкова искам да се добера до онова оръжие? — продължи Таге Самер с тих глас.
Тя кимна.
— Поне така ми се струва.
— Хубаво, наистина ще оценя, ако изпразниш сейфа на баща си възможно най-бързо и ми предадеш цялото му съдържание. Мога ли да те помоля за това, Ребека? Имаш думата ми, че оръжието ще изчезне, че нито то, нито паспортите някога ще се появяват на място, където с тях може да бъде злоупотребено.
Тя помисли няколко секунди.
— Оръжието не е в сейфа…
— Какво?
— Преместих го още същия ден, отворих сейф на собственото си име.
— Аах, разбирам. Отлично мислене, Ребека!
— Паспортите са вкъщи, утре сутринта ще отида направо до банката и ще ти звънна, щом приключа.
— Чудесно, Ребека, ти никога не ме разочароваш! Ако само повече от служителите ми бяха като теб!
Той отново я потупа по коляното и тя забеляза, че лекото докосване и допада.
— Няма проблеми, чичо Таге — отвърна тя.