Шрифт:
Твърдение номер едно: Татко и Андре Пелас/Таге Самер са служили заедно в Кипър.
Снимката от сейфа и това, което беше открила в книгата, изглежда подкрепяха тази теория.
Твърдение номер две: Татко и още няколко души са пробвали да пренесат незаконно оръжия в опит да спасят по-слабата страна от избиване.
Самото събитие във всеки случай беше истина и ако се приемеше фактът, че баща и е служил в Кипър, историята можеше спокойно да бъде вярна.
Но след това?
Това, че татко е продължил да работи за Въоръжените сили като някакъв вид помощник… Куриер, който поради деликатните си мисии е имал нужда от фалшиви паспорти?
Всъщност не беше чак толкова невероятно, колкото си беше помислила първоначално. Доскоро Студената война и звучеше като нещо безкрайно далечно, нещо, което виждаш само на кино или в документалните филми.
Но тогава, през шейсетте и седемдесетте, тя е била реалност в най-висша степен.
Следвоенното време беше започнало да я пленява повече, отколкото искаше да признае. Няколко часа в Уикипедия бяха всичко необходимо, за да получи по-добра представа за тогавашното време. Тогава Швеция е имала една от най-големите военновъздушни сили в света и е строяла гигантски подземни авиационни бази като онази в Тулинге.
Малцина се съмняваха в това, че врагът беше на изток, а приятелите — на запад, и сега, и тогава. Швеция се нравеше на неутрална, но в същото време Радиоинститутът на Въоръжените сили е провеждал разузнавателно прихващане на сигнали към Съветския съюз и по всяка вероятност е предоставял информацията на НАТО. Дотук това не беше кой знае каква новина, но не беше и нещо, за което хората си говореха на по чаша кафе, освен може би миналата година, когато гмуркани намериха старите останки на разузнавателен самолет, свален над Балтийско море от руснаците.
Но в частта, която я впечатли най-много, ставаше дума за нещо напълно различно, нещо, за което допреди няколко седмици нямаше представа. Ако не беше една от изрезките в спалнята на Хенке, тя дори нямаше да направи връзката.
Съвсем наскоро Швеция беше предала три килограма плутоний на САЩ. Според официалното изявление плутоният се е използвал през шейсетте и седемдесетте години в изследователски проект, след което е лежал забутан в подземна военна база някъде си, вероятно в някое място, подобно на Крепостта.
Шведски проект, изследвал ядрени оръжия и разполагал с няколко килограма смъртоносен плутоний в продължение на има-няма четиридесет години звучеше съвършено невероятно. Всичко това трябва да е било строго секретно!
Но освен пресните статии във вестниците за предаването на плутония за нейно учудване Уикипедия имаше още много какво да разкаже по въпроса:
„Имало е два отделни клона на научното изследване. Програмата С, която е трябвало да предприеме ответни мерки срещу ядрена атака.“
Това звучеше напълно логично, като се има предвид духа на времето. Беше гледала черно-бели американски информационни филми от Кубинската криза по Дискавъри. Ученици, които се хвърлят под чиновете.
Duck and cover!
Все едно това щеше да помогне…
Но значително по-поверителната програма Л, където са се правели проучвания за разработването на собствено шведско ядрено оръжие, беше друга работа. Ако документацията не беше толкова достоверна и разпространена, тя би си помислила, че всичко е измислица. Като онзи мокументарен 60 филм, според който световното по футбол през 1958-ма не се е играло в Швеция, или теорията, че Нийл Армстронг в действителност се разхождаше из пълно с пясък холивудско студио, а не по повърхността на Луната.
60
От английското mockumentary, идващо от mock (подигравка, измислица) и documentary (документален филм), т.е. измислен филм, заснет в стила на документален такъв. — Б.пр.
Останките от първия опитен реактор обаче доказано бяха долу под Кралската техническа академия, на практика в центъра на града. Собствената уебстраница На Академията потвърждаваше информацията.
Друг реактор, намиращ се в Елта, е бил замислен за производството на висококачествен плутоний. Абсолютно същото нещо, което сега, петдесет години по-късно, се опитваха да правят в Иран.
Но се беше оказало по-трудно, отколкото си бяха представяли. Вместо това Въоръжените сили бяха започнали да си набавят плутоний от друго място. И именно тук Уикипедия ставаше наистина интересна:
На 6 април 1960-а, националният съвет за сигурност на САЩ решава американската позиция изобщо да не подкрепи шведското притежание на ядрено оръжие дори ако то е собствена разработка, защото се счита за по-добре за защитата на Запада срещу Съветския съюз, ако Швеция вложи ограничените си ресурси по-скоро в конвенционални бойни сили, отколкото в скъпа ядрена програма.
Значи американците официално са отрязали програмата Л. Никаква помощ с ядреното оръжие и оттам. Но следващите изречения почти я накараха да настръхне.