Шрифт:
— Обратно към Фредхол, Йонсон, благодаря — каза той и потупа шофьора по рамото. — Госпожица Нормен има нужда да си легне, изкара, меко казано, тежък ден…
— Работата е такава, HP — започна Манге. — Ти си тук точно поради причините, които Нора вече ти е споделила. Ще изключим Крепостта, ще попречим на PayTag и Водача да се сдобият с неограничен монопол върху миналото на хората.
— Ъъ, чакай малко…
Манге вдигна ръка и го прекъсна.
— Знам, че имаш много въпроси, HP… — той погледна часовника. — Но времето лети. Бях принуден в кратък срок да измисля място за срещата, място, което те няма да заподозрат.
Той направи бърз жест с ръка към тавана.
— Това тук е едно от собствените места за срещи на Играта и затова тук няма шпионски очи и уши. Но не можем да останем твърде дълго. Не бяхме предвидили, че ще припаднеш…
Той хвърли още един поглед към часовника.
— Участвам от много отдавна. Имах приятели, които вече бяха в Играта, и общо-взето бях поканен да им помогна. Точно като при теб всичко започна в малък мащаб, като нещо забавно. Но с времето се замесвах все повече, харесваше ми усещането да съм част от някакъв по-голям контекст, за който знаят шепа други хора.
HP кимна неохотно.
— Слушам.
— Чрез Играта всъщност можеше да се окаже влияние, да се промени нещо. Да се извади на показ това, което другите искат да прикрият. Тайни, които различни властимащи се опитват да скрият. Потулени разследвания, доклади, затрити или премълчани. Дребни мисии, които се навързваха заедно, след това можехме да подшушнем на медиите или да постнем откритията си в различни whistleblower 58 сайтове. В началото правехме много такива неща…
58
Човек, който насочва вниманието към корупция или друга нередности често в сферата, в която работи, рискувайки да понесе негативни последици. — Б.пр.
— Но?
Манге погледна към Нора.
— С приятелите ми виждахме само частица от случващото се. Винаги е било така. Цялата Игра е разделена на малки клетки и на практика Водача е единственият, който вижда цялостната картина. Постепенно ставаше все по-явно, че той променя курса. Играта ставаше все по-целенасочена, възможностите за избор пред Играчите намаляваха, а мисиите бяха все по-мъгляви. Всички останали малко по малко изгубихме влиянието си, всичко се случваше чрез Водача. Беше все по-очевидно, че той използва Играта, за да се сдобие с лична власт. Когато PayTag…
— Къде се включвам аз в картинката?! — прекъсна го HP.
Манге изглеждаше видимо объркан от неочаквания въпрос и минаха няколко секунди, преди да подреди мисълта си.
— Ами направо на въпроса, може да се каже, че повечето от това, което си постигнал, е било в рамките на Играта. Служило е на целите на Водача, така да се каже…
Манге се усмихна несигурно на HP, сякаш изчаквайки реакцията му.
— Н-но нали взривих сървърите им във въздуха. Това си беше адски ритник в топките, спрях ги за няколко месеца, изпразних касата им, потопих ArgosEye… Нали го направих? — добави той, след като Манге не отговори.
Той сам усети колко кухо звучеше.
— Както казах, опитах се да ти помогна, всъщност се помъчих да те измъкна — каза Манге. — Но след пожарите… — той размени бърз поглед с Нора. — След пожарите се съгласих да помогна. Водача ми обеща да те пусне, когато всичко приключи.
Той гледаше в пода.
— Те изпразниха сградата в Шиста в деня, след като ти и Рехиман отидохте там. Преместиха се на ново, по-сигурно място. Ти взриви сграда, предназначена за събаряне, това беше. Исках да ти разкажа всичко хиляди пъти, но докато държаха теб и Бека под око, беше невъзможно…
HP си пое дълбока накъсана глътка въздух.
— Значи всичко е било планирано, чисто и просто са ме оставили да се измъкна с кинтите? Но защо?
— Играта имаше нужда от атентат, експлозия, която е свързана с топ заседанието на ЕС, и която не може да се проследи. Парите бяха наградата за това, че изпълни своя End Game и точно както бяха разчитали, ти взе парите и напусна терена. Никакви свидетели, никакви следи…
Той поклати бавно глава.
— Дотук всичко вървеше точно както Водача беше обещал. И ти, и Бека бяхте вън.
— А това, което се случи после: Дубай, ArgosEye…?
Манге направи гримаса.
— Естествено, трябваше да се усетя, че Водача определя правилата. Че той решава кога започва и кога свършва Играта. Очевидно си бил твърде ценен кадър, за да те пуснат просто така. Аз бях заминал, разбрах по заобиколни пътища, че отново си възстановен като Играч, и по това време нямаше какво да направя. Помолих един приятел да те наглежда и да ми докладва за случващото се…
— Кой това?
Манге сви рамене.