— Хайде, HP, трябва да се чупим! Ще ти обясня повече по пътя. Ако ни намерят тук, долу, свършено е…

— Не и преди да ми кажеш кои са те…

— Пазачи от метрото, ченгета — все в гъз — изръмжа Джеф. — Размърдайте се, иначе аз ще ви…

Манге вдигна ръка и Джеф млъкна на мига.

— После ще ти разкажа повече, HP, обещавам. Но сега трябва да вървим. Разбирам, че искам много, но трябва да ми се довериш. Ако ченгетата те пипнат, край…

HP огледа внимателно лицето на Манге в продължение на няколко секунди, преди неохотно да се изправи.

Подтичваха през тунела. Първо Нора, след това той самият, после Манге и Джеф като ариергард. HP не можеше да се сдържи от време на време да се озърта през рамо.

Опита да каже нещо на Манге, да му зададе още въпроси, но темпото и нанагорнището напълно ангажираха изтощените му дробове.

Офис бараките изчезнаха зад извивката на тунела и след още няколко метра Нора забави малко.

— Това не ми се връзва — изпъшка HP на Манге. — Нали Играта притежава PayTag. Блек работи за Водача…

Той спря да си поеме дъх.

— Не, съвсем не — отвърна Манге. — PayTag е собственост на тайна фондация. Имаме своите теории кой стои зад нея, но това е друга история. В началото PayTag бяха просто клиенти на Играта. Едни от многото. Но от няколко години са на практика единствените…

Нора спря рязко и останалите бяха принудени да направят същото.

Тя вдигна ръка. За няколко секунди отдалеченото боботене на вентилатори и запъхтелият дъх на HP бяха единствените звуци.

После се чуха слаби ритмични скърцалия някъде пред тях.

Беше лесно да се разпознае звукът. Стъпки, вероятно от няколко души.

Рязък троен сигнал отекна между каменните стени и стресна и четиримата.

— Радиостанция, трябва да са пазачите! — прошепна Джеф.

— Обратно — каза Нора кратко и тръгна назад в посоката, откъдето идваха.

— Но така ще попаднем право в ръцете на който и да е онзи, който… — запротестира Джеф.

— Тихо! — изсъска тя. — Само ме следвайте…

Отново започнаха да тичат.

— Значи ти и приятелчетата ти смятате да се разбунтувате. Малко дворцова революция… — прошепна HP.

— Нещо такова — отговори Манге. — Играта все още може да бъде използвана за добро. Но за целта трябва да срежем връзката с PayTag и да заменим сегашния Водач.

— Дедакът Самер?

Манге потръпна и за малко да спре.

— Значи си го срещал?

— Зимата в гробището за домашни любимци при Кекнас… Бека вярва, че той е от старите приятели на бащата от военните. Такъв ли е?

— Тук! — Нора спря внезапно и посочи към едната стена на тунела.

Малък ръждясал метален капак беше приклещен зад две дебели тръби.

Джеф се промъкна между тях. От малък калъф на колана си извади ножче е различни инструменти. Секунди по-късно беше отворил капака, разкривайки тъмна дупка.

Посрещна ги топъл полъх на спарен въздух от метрото.

Нора не се поколеба и за миг, плъзна се между тръбите и пропълзя вътре.

— Трябва да я последваш — каза Манге и посочи дупката. — Нора ще се погрижи за теб. С Джеф ще останем и ще затворим капака. Има още един изход при метростанцията, с малко късмет ще успеем да стигнем дотам…

— Н-но… ъх, чакай малко — възрази HP.

— Пъхай се веднага — изръмжа Джеф. — Ще се появят всеки момент.

HP изгледа Манге гневно.

— Ти и аз трябва да си поговорим още…

— Разбира се, разбира се, обещавам, HP. Ще изясним всичко, но дотогава трябва да ми вярваш. Размърдай се, по дяволите!

HP се поколеба още няколко секунди. Звуците нагоре в тунела вече се чуваха ясно. Тежки стъпки на ботуши. През сумрака се носеха гласове, последвани от отчетливото изпращяване на радиостанция. HP пое дълбоко дъх, след което се гмурна в мрака.

Трябваше да е заспала.

Беше посред нощ, денят и беше, меко казано, замайващ и вече беше минал повече от час, откакто взе приспивателните си хапчета.

Но въпреки това беше напълно будна.

Лаптопът на малката кухненска маса се гъчкаше до чиния, съдържаща остатъците от пирожката за микровълнова, която се беше насилила да изяде за вечеря. Мислите се въртяха в главата и.

Вече не знаеше в какво да вярва.

Историята на чичо Таге наистина беше невероятна, но в същото време далеч не беше неправдоподобна. Ако доказателствата се наредяха едно до друго и се допълнеха с дребни случки и знаци, всъщност се връзваше.