Куру, Френска Гвиана

Франсиско пръв забеляза високата три метра ограда около комплекса. Видя, че по-голямата част от терена му е пресушено блато. То свършваше на петнайсетина метра от оградата. Ортис изпита огромно облекчение, щом излезе от калта на твърда земя. Залегна зад няколко палмови дръвчета. Зимър допълзя до него. И двамата свалиха очилата.

— Какво смяташ, Тито? — прошепна той.

Ортис посочи вдясно. Зимър погледна нататък и кимна. После Ортис посочи вляво. Зимър пак кимна, сетне се претърколи бавно наляво, а Франсиско надясно. Забелязаха двама часови пред оградата, с лице към мястото, където беше приклекнал Ортис. Мощните халогенни прожектори зад гърба на часовия осветяваха голямата ракета на стотина метра отвъд оградата. Прожекторите бяха добре дошли за Ортис. Той виждаше часовия, но часовият не можеше да го види.

Ортис запълзя по песъчливия терен между дърветата. На всеки три-четири стъпки спираше и замираше. Часовият не даваше никакви признаци за безпокойство. Ортис извади ножа.

Три метра.

Ортис бавно се привдигна. Погледна към Зимър, който вече го чакаше. Ортис му даде сигнал, натискайки бутона на радиотелефона един, два, три пъти. Вдигна ножа над главата си и го запрати с все сила. Ножът проблесна за миг в светлината на прожекторите, преди да се забие в гърдите на часовия.

Ортис за секунди беше до него. Часовият наведе глава изумен. Канеше се да извика, но Франсиско запуши устата му с лявата си ръка и заби дясното си коляно в слабините му. С дланта на дясната си ръка удари дръжката на ножа, забивайки го още по-дълбоко в гърдите му. Ножът спря в нещо. Може би ребро. Ортис удари отново дръжката. Този път ножът потъна целият.

Втренчи поглед в очите на часовия, докато се убеди, че са безжизнени. Измъкна ножа и отскочи встрани, когато от раната бликна кръв и часовият се смъкна на земята. Завлече трупа към храстите и го скри. Зимър направи същото с другия часови.

Ортис взе радиотелефона. Бяха установили „предмостие“.

Вандерхоф завъртя стола и погледна към ракетата „Атена V“. Поддържащата кула бавно се отлепи от нея. Пет минути до старта. Още мъничко, помисли той.

Ортис и Зимър помогнаха при изтеглянето на салчето с ракетите през палмовите дръвчета и храсталаците, докато останалите хора от „Мамбо“ заеха отбранителни позиции близо до оградата. Зийгъл разположи ефикасно хората си — три групи по петима души. Той, Ортис, Зимър и още двама остават при ракетите „Джавлин“. Група „Мамбо-1“. „Мамбо-2“ заема отбранителна позиция на петнайсетина метра от тях, „Мамбо-3“ — на същото разстояние от другата страна. Като резервен вариант Зийгъл беше избрал едно място близо до района, където кацнаха, ако работата се изпорти.

— Така, Тито. Сега е твой ред — рече Зийгъл.

Франсиско кимна.

— Хей, Томи. Ще ми помогнеш ли?

Зимър отиде до него.

— Помогни ми да свалим калъфите от ракетите.

Бяха избрали британската ракета „Джавлин“ вместо обичайно използваната „Стингър“, която се насочваше от източника на топлина, докато „Джавлин“ позволяваше и ръчно насочване.

Ортис махна калъфа от първата ракета и я прикрепи към раменната пускова установка.

— Така. Готов съм, когато кажете.

Зимър го изгледа недоумяващо.

— Какво искаш да кажеш? Това ли е всичко?

— Да. Това е всичко.

Зийгъл приближи до тях.

— Вие, момчета, май…

Думите му секнаха от бързото тракане на автоматични оръжия. Ортис отскочи назад, когато три куршума излетяха от гърдите на Зийгъл и той се блъсна в Зимър. И двамата паднаха на земята. Зийгъл се загърчи.

— Исусе Христе! Те уцелиха Зийгъл. Зийгъл е ранен! — изкрещя Зимър, докато се мъчеше да издърпа командира си на безопасно място.

Ортис сграбчи Зимър за рамото, дръпна го настрани и погледна Зийгъл, който лежеше неподвижен по хълбок. Широко отворените му очи казаха на Ортис всичко, което искаше да знае. Вече не можеха да направят нищо за него. Като взводен сержант, втори по старшинство, Франсиско Ортис поемаше командуването.

Светът сякаш избухна около тях, куршумите се сипеха по песъчливия терен. Ортис се затъркаля колкото може по-бързо. Пред очите му се заредуваха небе и пясък. Трябваше да се добере до палмовите дръвчета. Накрая се блъсна в дънера на едно дърво.

Докато куршумите свистяха около него, той приклекна зад дървото, мина от другата страна и опря гръб в ствола му. Бързо погледна вдясно. Зимър беше там. Погледна вляво, но не видя никого. Озадачен, отново погледна към Зимър, който поклати бавно глава и посочи към храсталаците. Ортис разбра. Трима от тяхната група бяха загинали, в това число Зийгъл. Взе радиотелефона.

— Тук „Мамбо-1“! Докладвайте обстановката! — извика той колкото му глас държи.

— „Мамбо-2“. Загубихме трима. Някой ни издебна. Не зная откъде се стреля. Мръсниците ни приковаха към земята. Не можем да напуснем прикритието.