Шрифт:
— Стойте там и стреляйте само при сигурна цел. Пестете мунициите. Повтарям, пестете мунициите! „Мамбо-3“, чувате ли ме, приемам? „Мамбо-3“? „Мамбо-2“, знаете ли нещо за „Мамбо-3“?
— Не, „Мамбо-1“
Ортис стискаше зъби вбесен, объркан. Все още не можеше да повярва. „Мамбо“ беше загубил най-малко шестима души — без да се броят загубите на „Мамбо-3“ — през първите двайсет секунди от схватката, без да нанесе никакви щети на врага. Не много впечатляващо постижение. Погледна часовника си. Всяка секунда можеше да се очаква изстрелването. Погледна към пусковата установка на „Джавлин“ Тя лежеше до вече спукания гумен сал на десетина метра от тях.
— По дяволите! Томи, не виждаш ли откъде стрелят?
— Дявол да го вземе, не! Не мога да си покажа дори носа, ако не искам да го отнесат.
Сега я загазихме здраво, помисли си Ортис.
Вандерхоф вдигна телефона.
— Да? Каква е цялата тази бъркотия?
— Престрелка, сър. Открихме неканените гости в сектор А от другата страна на оградата. Разполагаме с повече от двайсет души в момента.
— Дръжте положението под контрол. Изстрелването трябва да продължи по план. Не им позволявайте да мръднат. Ясно ли е?
— Да, сър!
Вандерхоф затвори телефона и погледна часовника си. По-малко от минута до старта.
Ортис не можеше да чака повече. Сега или никога.
— Отивам там, Томи!
— Какво? Ти си луд, човече!
— Това е нашата задача, братле. Нали затова загинаха Зийгъл и другите! Трябва да я довърша. — Франсиско запълзя към сала. После чу оглушителния трясък. Земята трепереше и нощта се превърна в ден, когато от стартовата площадка изригна огромно кълбо оранжеви пламъци. Ортис не погледна нататък, но усети, че стрелбата значително отслабна, поне временно.
Салът беше вече само на няколко метра. Провлече тялото си през тези последни метри и се усмихна, когато пипна с ръце студената ракета. Седна, сложи на рамото си системата за насочване и я приготви, бързо видя целта в монокулярния визьор. „Атена V“ започваше да се отделя от земята.
Врагът го откри. Земята около него закипя от рикошети. Ортис не помръдна. Съсредоточи вниманието си върху издигащата се ракета, натисна спусъка.
Дванайсеткилограмовата „Джавлин“ за секунди разви скорост Мах 1.8 по пътя към „Атена V“. Полуавтоматичната система за насочване генерираше сигнали по радиото към „Джавлин“.
Куршум удари установката отстрани. Ортис залитна назад, установката се насочи към небето. „Джавлин“ реагира и също се издигна нагоре.
По дяволите!
Той се съвзе бързо. Погледна към стартовата площадка. „Атена V“ беше на около три метра във въздуха и набираше скорост. Франсиско си спомни думите на Мари, че най-подходящото време за унищожаване на ракетата е през първите петнайсет секунди след старта, преди да е набрала голяма скорост.
Ортис скочи до сала, грабна втората ракета и бързо я зареди.
Макар че летеше над самите дървета, Кроу видя заревото при изстрелването на ракетата. Той се обади по радиостанцията:
— „Мамбо“, тук „Сталиън-1“, приемам.
Никакъв отговор.
— „Мамбо“, тук „Сталиън-1“, приемам.
— Господи, „Сталиън-1“, тук „Мамбо“. Побързайте! Копелетата ни откриха. Дадохме шестима убити. Повтарям, шестима убити. Сега се опитваме да довършим изпълнението на задачата. Може ли да ни намерите с радара, приемам?
— Да, „Мамбо“ Тръгваме към вас веднага.
Този път беше различно. Ортис облегна глава на една скала и взе на прицел носа на „Атена V“. „Джавлин“ се понесе право към целта. Той видя експлозията близо до носа.
Кроу усети, че нещо не е наред. Голямата ракета бавно се издигаше нагоре, но само преди секунда нещо я удари. Едва сега разбра каква е задачата на отряда долу и изпсува наум началниците си, че не му бяха казали всичко. Двата хеликоптера бяха твърде наблизо.
— Свърни вляво, „Сталиън-2“! Боже мой! Свърни рязко вляво!
Твърде късно. Огромната ракета загуби контрол. Тя се преобърна и бързо се понесе към комплекса, точно срещу тях.
Кроу направи остър завой наляво. Усети как клоните раздраха корема на хеликоптера. Без да обръща внимание, той продължи завоя на същата височина. Голямата ракета се блъсна в земята с пълна скорост. Огромно количество летливи химикали избухнаха на по-малко от сто и петдесет метра от него.
— Улучени сме, „Сталиън-1“! Помощ! Помощ! Тук „Сталиън-2“. Падаме!