— Смахнат — поправи го Симон.

— Смахнат — повтори Уил.

— Наистина изглежда малко… странен — потвърдих аз.

— _Бързо_ схващаш нещата — сухо рече Уилем. — Не е чудно, че успя да влезеш в Арканум на такава невръстна възраст.

— Успокой се, Уил, той е тук едва от един цикъл. — Симон се обърна към мен. — Преди около пет години Елодин беше ректор.

— Елодин? — не можах да скрия недоверието си. — Но той е толкова млад и… — Не довърших, защото не исках да кажа първата дума, която ми дойде наум — _„луд“_.

— … блестящ — довърши изречението ми Симон. — И не е толкова млад, като се има предвид, че е бил приет в Университета, когато е бил едва четиринайсетгодишен. — Симон ме погледна. — Бил е завършен арканист на осемнайсет. После е останал тук за няколко години като гилер.

— Гилер ли? — прекъснах го аз.

— Гилерите са арканисти, които остават в Университета — обясни Уил. — Голяма част от преподавателската работа се върши от тях. Познаваш ли Камар от Рибарника?

Поклатих глава.

— Един такъв висок, дето все изглежда уплашен. — Уил закри с длан едната половина на лицето си. — Има само едно око?

Кимнах сериозно. Беше трудно да не забележиш Камар. Лявата страна на лицето му представляваше плетеница от белези, които се разпростираха във всички посоки и оставяха след себе си голи ленти, които минаваха през косата и брадата му. Носеше превръзка върху празното си ляво око. Той беше нагледен пример за това колко опасна може да бъде работата в Рибарника.

— Виждал съм го наоколо. Той завършен арканист ли е?

— Той е главният помощник на Килвин — кимна в отговор Уил. — Преподава сигалдрия на по-новите студенти.

Сим се прокашля.

— Та, както казвах, Елодин е бил най-младият студент, приеман в Университета, най-младият арканист и най-младият ректор.

— Дори и така да е — рекох аз, — трябва да признаете, че е малко странно той да стане ректор.

— Не и тогава — мрачно каза Симон. — Било е преди да се случи онова.

След като не последваха разяснения, попитах:

— Онова ли?

— Нещо е станало — Уил сви рамене. — Не говорят за това. Заключили са го в грънчарската работилница, докато не си върнал разсъдъка поне отчасти.

— Не ми се мисли — рече Симон, като се размърда неспокойно на стола си. — Онова, което имам предвид, е, че всеки семестър няколко студенти полудяват, нали така? — Той погледна Уилем. — Помниш ли Слихт?

— Може да се случи на всеки от нас — мрачно кимна Уил.

За известно време настъпи мълчание, докато двамата отпиваха от напитките си. Исках да ги разпитам за подробности, но усетих, че темата е болезнена.

— Както и да е — тихо каза Сим, — чувал съм, че не са го пуснали да излезе от грънчарницата, а че сам е избягал.

— Няма арканист, който да струва поне толкова, колкото продаваната от него сол, когото някакъв затвор може да задържи — казах аз. — Това не ме изненадва.

— Някога бил ли си там? — попита ме Симон. — Мястото е така построено, че да задържи арканистите затворени. Всичко е направено от застъпващи се камъни. Решетки на вратите и прозорците. — Той поклати глава. — Не мога да си представя как някой би могъл да се измъкне дори да е магистър.

— Отклоняваме се от темата — твърдо настоя Уилем, като ни върна към онова, за което говорехме. — Килвин те е приел в Рибарника. Ако успееш да го впечатлиш, това ще бъде най-добрата ти възможност да станеш ре'лар. — Той изгледа и двама ни. — Съгласни ли сте с това?

— Така е — отвърна Симон.

Кимнах, но колелцата в главата ми вече се бяха завъртели. Мислех си за Таборлин Великия, който знаел имената на всички неща. Мислех си за историите, които Скарпи ми бе разказал в Тарбеан.

Не беше споменавал нищо за арканисти, а за хора, които познаваха имената.

Също така си мислех и за Елодин, магистъра на имената, и как бих могъл да се сближа с него.

> 45.

> Антракт — една кръчмарска история

По сигнал на Квоте Летописеца избърса върха на перото си и раздвижи китката си. Както беше седнал, Баст дълго се изтяга с извити над облегалката на стола ръце.

— Почти бях забравил колко бързо се случи всичко — замислено каза Квоте. — Това най-вероятно са първите истории, които някой някога е чувал за мен.