силни пръсти на дясната се сключиха около тънката и китка. Хватката ми не беше правилна,

но сега всичко беше въпрос на сила и нямаше как да не спечеля. Вече бях хванал китката и,

оставаше само да сграбча рамото и и щях да и приложа „спящата мечка“, преди…

Селийн направи „отскубване от лъва“. Но това не беше версията, която аз бях учил. При

нейната се използваха и двете ръце, които удариха и извиха моята толкова бързо, че тя

остана празна и ме заболя още преди да се усетя. След това хвана китката ми, дръпна я и

ритна крака ми с едно плавно движение. Наклоних се, поддадох и тя ме просна на земята.

Това приземяване не беше меко, а по-скоро като разтърсващо сгромолясване върху

тревата. Не бях напълно зашеметен, но това нямаше значение, защото Селийн просто се

протегна и ме потупа два пъти по главата. С това тя искаше да покаже, че ако пожелае, може

лесно да ме събори в безсъзнание на земята.

Претърколих се в седнало положение. Болеше ме на няколко места и гордостта ми беше

наранена. Не беше чак толкова наранена обаче. Времето, което бях прекарал с Темпи и

Вашет, ме бе научило да оценявам чуждото умение, а кетанът на Селийн беше наистина

превъзходен.

— Никога преди не съм виждал тази версия на „отскубване от лъва“ — казах аз.

Селийн се усмихна съвсем леко, но достатъчно, за да зърна за миг белите и зъби. В

безстрастния свят на адемците това беше като слънце, надникващо иззад облаците.

— Тя е моя — обяви момичето. Изключителна гордост. — Аз съм я измислила. Не съм

достатъчно силна, за да използвам обикновеното „отскубване от лъва“ срещу майка ми или

някой по-едър от мен като теб.

— Би ли ми я показала? — попитах я.

Селийн се поколеба, сетне кимна, пристъпи напред и протегна ръка.

— Хвани китката ми.

Направих го, като я стиснах здраво, но не прекалено силно.

Тя го направи отново като някакъв магически номер. Двете и ръце се раздвижиха

светкавично и ръката ми отново се оказа празна и ме болеше.

Протегнах отново ръка. Веселост.

— Имам бавни варварски очи. Можеш ли да го направиш отново, за да се науча?

Селийн отстъпи назад и сви рамене. Безразличие.

— Да не съм твоя учителка? Трябва ли да дам нещо свое на варварин, който не успя да ме

удари дори веднъж по време на битка? — Тя вирна брадичка и погледна към въртящото се

дърво меч, но очите и ме стрелнаха закачливо.

Изкикотих се, изправих се и отново вдигнах ръце.

Селийн се засмя и се обърна с лице към мен.

— Давай!

Този път бях готов и знаех на какво е способна тя. Не беше някакво си нежно цвете. Беше

бърза, смела и агресивна.

Затова аз поех офанзивата, като се възползвах от дългите си ръце и крака. Замахнах с

„танцуващата девица“, но тя отскочи встрани. Не, по-правилно е да кажа, че се плъзна

встрани от мен, като дори и за миг не загуби равновесие, докато краката и се носеха плавно

през високата трева.

След това внезапно смени посоката и ме хвана в движение, докато пристъпвах. Престори

се, че замахва с юмрук към слабините ми и след това леко наруши равновесието ми с

„обръщане на воденичен камък“. Олюлях се, но успях да се задържа на крака.

Опитах се да възстановя равновесието си, но тя отново ме докосна с „обръщане на

воденичен камък“, след това го направи пак. И пак. Всеки път ме избутваше само с по

няколко сантиметра, но така ме принуждаваше да отстъпвам безпомощно, докато накрая не

успя да постави крака си зад моя, спъна ме и аз се строполих по гръб.

Преди още да се ударя в земята, тя вече беше сграбчила китката ми и скоро ръката ми

беше здраво приклещена в „бръшлян върху дъб“. Зарових лице в тревата, докато усещах

неприятен натиск в китката и рамото си.

За миг се зачудих дали да не опитам да се освободя, но това беше само за миг. Бях по-

силен от нея, но точно в това бе смисълът на позициите като „бръшлян върху дъб“ — да

упражняват натиск върху крехки части на тялото. За това не се изискваше кой знае каква