Въпреки това го научих наизуст. Беше късно вечерта на третия ден, когато го

изрецитирах без грешка на Магуин. Най-трудно ми беше да не пея, докато декламирам.

Музиката можеше да пренесе думите на километри разстояние, за да стигнат до сърцата и

спомените на хората. Запаметяването на историята на Цезура стана доста по-лесно, когато я

наставих наум към мелодията на стара винтишка балада.

На следващата сутрин Магуин поиска да я изрецитирам отново. След като се справих и

втория път, тя написа набързо бележка до Шехин, запечата я с восък и ме изпъди от

пещерата си.

* * *

— Очаквахме, че на Магуин ще са и нужни още няколко дни, докато приключи с теб —

отбеляза Шехин, докато четеше бележката. — Вашет отиде до Феант и ще минат поне два

дена, преди да се върне.

Това означаваше, че съм наизустил атас два пъти по-бързо, отколкото те са очаквали.

Изпитах голяма гордост.

Шехин погледна лявата ми ръка и леко се намръщи.

— Кога са ти махнали превръзката? — попита тя.

— Не успях да те намеря — отвърнах аз, — затова посетих Даелн. Той каза, че ръката ми

е зараснала доста добре. — Свих ръката си без превръзка и направих жест за радостно

облекчение. — Почти не чувствам скованост в кожата и той ме увери, че ако внимавам,

скоро няма да усещам съвсем нищо.

Погледнах Шехин в очакване да видя някакъв жест на одобрение или задоволство.

Вместо това видях ядосано раздразнение.

— Сбърках ли в нещо? — попитах аз. Объркано съжаление. Извинение.

Шехин посочи ръката ми.

— Това можеше да е удобно извинение да отложим твоето „изпитание на камъка“ —

заяви тя. Раздразнено примирение. — Сега ще трябва да преминеш през него, независимо

дали Вашет е тук или не.

Усетих как познатата тревога се завръща като черна птица, вкопчваща ноктите си в

мускулите на врата и раменете ми. Мислех си, че досадното наизустяване ще е последното

ми изпитание, но очевидно ме очакваха и други. Освен това самото звучене на „изпитанието

на камъка“ не ми се нравеше особено.

— Върни се тук след обяда — нареди Шехин. Приключен въпрос. — Тръгвай. Дотогава

трябва да подготвя още много неща.

Отидох да потърся Пенте. След като Вашет я нямаше, тя бе единственият човек, когото

познавах достатъчно добре, за да го разпитам за предстоящото изпитание.

Но не успях да я открия нито в дома и, нито в училището, нито в баните. Накрая се

отказах. Направих разтяганията си и започнах да упражнявам кетан — в началото с Цезура, а

после и без него. След това отидох до баните и хубаво се изтърках след трите дни, които бях

прекарал в седене, без да правя нищо.

Когато се върнах от обяда, Шехин ме очакваше с издялания си дървен меч в ръка. Тя

погледна празните ми ръце и направи раздразнен жест.

— Къде ти е мечът за дуелиране?

— В стаята ми — отвърнах аз. — Не знаех, че ще ми трябва.

— Бягай да го вземеш — нареди ми тя. — След това ще се срещнем на каменния хълм.

— Шехин — казах аз. Настоятелна молба. — Не знам къде се намира той. Не знам нищо

за „изпитанието на камъка“.

— Изненада. Вашет никога ли не ти е казвала? Недоверие.

Поклатих глава. Искрено извинение.

— Бяхме се съсредоточили в други неща.

— Раздразнение. Достатъчно просто е — обясни тя. — В началото ще издекламираш

атаса на Саисура пред всички, които са се събрали. След това ще започнеш да се изкачваш

по хълма. При първия камък ще се биеш с някой от училището, който е с ранг от първия

камък. Ако спечелиш, ще продължиш да се изкачваш и ще се биеш с някой от втория камък.

— Шехин ме погледна. — В твоя случай това е просто формалност. Понякога в училището

влиза ученик с изключителен талант. Вашет беше такава и тя спечели втория камък на

първото си изпитание. Безцеремонна честност. Ти не си такъв ученик. Кетанът ти все още

не е добър и не можеш да очакваш да спечелиш дори и първия камък. Каменистият хълм се