никога не се къпят. Както и че пият собствената си урина, защото вярват, че това ще им

помогне да живеят по-дълго. — Поклати глава и направи жест за ужасена веселост.

— Да не искаш да кажеш — бавно попитах аз, — че вие не пиете вашата?

Пенте замръзна насред смеха си и ме погледна, а лицето и ръцете и показваха

извинителна смесица от смущение, отвращение и недоверие. Излъчваше такава странна

бъркотия от чувства, че не се сдържах да не се разсмея и видях как тя се отпусна, когато

схвана, че се шегувам с нея.

— Разбирам — рекох аз. — И ние разказваме подобни истории за адемците.

Очите и светнаха.

— Трябва да ми ги споделиш, както аз ти споделих. Така е честно.

Като се имаше предвид каква бе реакцията на Темпи, когато му обясних за използването

на думите като гориво за летхани, реших, че ще е по-добре да и кажа нещо друго.

— Говори се, че онези от вас, които са облечени в червено, никога не правят любов.

Казват, че влагате тази енергия във вашия кетан и затова сте толкова добри воини.

При тези думи Пенте силно се разсмя.

— Ако това беше така, никога нямаше да стигна до третия камък — заяви тя. Иронична

веселост. — Ако това да не правя любов ми даваше сила да се бия, щеше да има дни, в които

нямаше да мога дори да свия ръката си в юмрук.

Усетих как при тези нейни думи пулсът ми леко се ускорява.

— Все пак — продължи тя — разбирам откъде е дошла тази история. Мислят си, че не

правим любов, защото никой адемец не би легнал с варварин.

— А — донякъде разочаровано казах аз, — тогава защо ме доведе при цветята?

— Вече си част от Адемре — непринудено отвърна тя. — Предполагам, че сега мнозина

ще искат да те опознаят. Имаш мило лице и е трудно човек да не прояви любопитство какъв

е гневът ти. — Пенте направи пауза и многозначително погледна надолу. — Освен ако

нямаш някоя болест?

— Какво? Не! — Думите и ме накараха да се изчервя. — Разбира се, че не!

— Сигурен ли си?

— Учил съм в Медика — заявих аз с известна гордост. — Това е най-великото училище

по медицина в целия свят. Знам всичко за това какви болести може да хване човек, как да ги

откривам и как да ги лекувам.

— Не поставям точно твоето здраве под съмнение. — Пенте ми хвърли скептичен

поглед. — Но е добре известно, че варварите доста често хващат болести при правенето на

любов.

— Това е просто поредната глупава история — поклатих глава из. — Уверявам те, че

варварите нямат повече болести от адемците. Всъщност мисля, че може да са и по-малко.

— Не — рече тя, а очите и бяха сериозни. — За това грешиш. От сто варвари колко

мислиш са тези, които са заразени?

Това беше лесна статистика, която знаех от обучението си в Медика.

— От всеки сто? Може би пет. Разбира се, при онези, които работят в бордеи или често

посещават такива места, числото е по-голямо.

На лицето на Пенте се появи очевидно отвращение и тя потрепери.

— От сто адемци нито един не е заразен — заяви тя категорично. Безусловно.

— О, хайде стига — вдигнах ръка и направих кръг с пръстите си. — Нито един?

— Нито един — потвърди тя с мрачна убеденост. — Единственият начин да се заразиш е

от някой варварин и онези, които пътуват, са предупредени.

— Ами ако прихванеш такава болест от друг адемец, който не е бил достатъчно

предпазлив, докато е пътувал? — попитах аз.

— От някой от нашите? — Малкото сърцевидно лице на Пенте стана мрачно и ноздрите

и се издуха. Огромен гняв. — Ако някой от Адемре ме зарази, ще побеснея. Ще изкрещя от

върха на хълм какво е направил. Ще направя живота му болезнен като счупена кост.

Тя направи жест за отвращение и приглади ризата си с първото движение от адемския

език на жестовете, което бях научил от Темпи.

— След това ще поема на дълго пътуване през планините до Тал, за да ме излекуват.

Въпреки че пътуването ще отнеме две години и няма да донесе пари на училището. Ала

никой няма да ме обвинява за това.

Кимнах на себе си. В това имаше смисъл. Като се имаше предвид какво е отношението