— А, момиче, прекарахме си добре заедно, нали? — рече той, Крин спря да плаче и го

погледна, а той продължи: — Не…

Изритах го здраво в ребрата, преди да успее да каже нещо друго. Той безмълвно се сви от

болка и след това изплю кръв срещу ми. Изритах го още веднъж и тялото му се отпусна

неподвижно.

Тъй като не знаех какво друго да направя, взех дамгата и започнах да я нагрявам отново.

Настъпи продължително мълчание.

— Ели още ли спи? — попитах аз.

Крин кимна.

— Мислиш ли, че би и помогнало, ако види това?

Тя се замисли и избърса лицето си с ръка.

— Не мисля — накрая отвърна тя. — Не мисля, че точно сега би могла да го види. Не е

добре с главата.

— И двете ли сте от Левиншир? — попитах аз, за да избегна ново неловко мълчание.

— Фермата на моето семейство се намира малко на север от Левиншир — отвърна

момичето. — Бащата на Ели е кмет.

— Кога дойдоха тези в града ви? — попитах аз, докато слагах печата върху поредната

ръка. Сладникавата миризма на изгоряла плът ставаше все по-силна.

— Кой ден сме?

Пресметнах наум.

— Фелинг.

— Дойдоха в града на Тхеден. — Тя направи пауза. — Преди цели пет дни? — каза тя с

невярващ глас. — Радвахме се на възможността да изгледаме някоя пиеса и да научим

новините. Да послушаме малко музика. — Сведе поглед. — Лагерът им беше в източния

край на града. Когато отидох да ми предскажат съдбата, те ми казаха да се върна по-късно

през нощта. Изглеждаха толкова приятелски настроени, толкова вълнуващи. — Крин

погледна към фургоните. — Когато отидох, те всички бяха насядали край огъня. Пяха ми

песни. Старицата ми даде някакъв чай. Изобщо не се замислих… Искам да кажа… тя

изглеждаше като баба ми. — Очите и се спряха върху тялото на старицата и след това се

отместиха встрани. — След това не знам какво се случи. Събудих се в тъмнината, в един от

фургоните. Бях вързана и… — Гласът и леко трепна, тя разсеяно разтри китките си и след

това погледна назад към палатката. — Предполагам, че и Ели е получила същата покана.

Довърших дамгосването на ръцете им. Имах намерение да сложа печата и на лицата им,

но желязото се нагряваше твърде бавно в огъня и бързо почувствах умора. Изобщо не бях

спал и гневът, който толкова дълго бе пламтял в мен, вече едва тлееше, оставяйки ме студен

и безчувствен.

Посочих котлето с овес, което бях свалил от огъня.

— Гладна ли си?

— Да — отвърна тя, след което стрелна с поглед труповете. — Не.

— И аз също. Отиди да събудиш Ели и можем да ви отведем у дома.

Крин се затича към палатката. След като тя се скри вътре, аз се обърнах към редицата от

трупове.

— Някой възразява ли срещу моето напускане на трупата? — попитах аз.

Никой от тях не го направи. И така, аз си тръгнах.

133.

Сънища

Отне ми един час да закарам фургоните до една гъста част на гората и да ги скрия.

Махнах знаците на Едема и разпрегнах конете. Имаше само едно седло, затова натоварих

другите два коня с храна и каквито преносими ценни вещи успях да открия.

Когато се върнах с конете, Крин и Ели ме чакаха. По-точно Крин ме чакаше. Ели просто

стоеше наблизо с безучастно изражение и празни очи.

— Знаеш ли как да яздиш? — попитах Крин.

Тя кимна и аз и подадох поводите на оседлания кон. Момичето сложи крак на стремето,

след което спря и поклати глава. Бавно свали крака си.

— Ще вървя пеш.

— Мислиш ли, че Ели ще се задържи на коня?

Крин погледна към мястото, където стоеше русото момиче. Един от конете с

любопитство я побутна с муцуната си, но тя не реагира.

— Вероятно. Но не мисля, че това ще е добре за нея. След…

— Тогава ще вървим пеш — кимнах с разбиране аз.

* * *

— Каква е същността на летхани? — попитах Вашет.

— Успех и правилна реакция.

— Кое е по-важното — успехът или правилността?

— Те са едно и също. Ако действаш правилно, успехът ще дойде.

— Но други могат да успеят, като правят погрешни неща — изтъкнах аз.