и. Беше млада и красива, с усмивка на устата и умора в очите.

— Здравей, Коте.

— Не съм виждал двама ви от дълго време — каза съдържателят. — Искаш ли малко

сайдер? Съвсем пресен е, изстисках го сутринта.

Тя кимна и Коте напълни три халби. Баст отнесе две от тях на Хап и на дъщеря му.

Фермерът взе своята, но момиченцето се скри зад баща си и срамежливо занаднича иззад

рамото му.

— Дали малкият Бен иска да сипя и на него в отделна чаша? — попита съдържателят.

— Иска — отвърна Мари, като се усмихна на момченцето, което си смучеше пръстите. —

Но аз не бих му дала чашата, освен ако не искаш да чистиш пода. — Тя започна да рови в

джоба си.

Коте решително поклати глава и вдигна ръка.

— Не искам и да чуя за пари — каза той. — Хап не ми поиска и половината от онова,

което заслужаваше, задето ми поправи оградата отзад.

— Благодаря ти за любезността, Коте. — Мари се усмихна с уморена и неспокойна

усмивка и взе халбата.

Тя отиде до мястото, където съпругът и седеше и разговаряше с Летописеца. Жената

заговори на писаря, като се клатеше леко напред-назад и подрусваше бебето на хълбока си.

Съпругът и закима в съгласие и от време на време вмъкваше по някоя дума. Летописеца

топна перото и започна да пише.

Баст се върна при бара и се облегна върху него, наблюдавайки с любопитство

отдалечената маса.

— Все още не мога да разбера всичко това — рече той. — Знам със сигурност, че Мари

може да пише. Пращала ми е писма.

Квоте погледна ученика си с любопитство, сетне сви рамене.

— Предполагам, че в момента той пише завещание и разпореждания, а не писма. Човек

би искал тези неща да са написани ясно и правилно и да не създават объркване. — Той

посочи към Летописеца, който притискаше тежък печат върху листа хартия. — Виждаш ли?

Това показва, че е служител на двора. Всичко, на което е свидетел, има правна тежест.

— Но това го прави свещеникът — възпротиви се Баст. — Отец Граймс е служебно лице

за всичко. Той регистрира браковете и документите, когато някой купи земя. Самият ти каза,

че църквата обожава архивите.

— Така е — кимна съдържателят, — но свещениците обичат да оставяш пари на

църквата. Ако ти напише завещанието и не оставиш нищо на църквата… — Той сви рамене.

— Това може да направи живота ти труден в малък град като този. А ако не можеш да

четеш… Тогава свещеникът може да напише каквото си иска, нали? И кой ще оспори

написаното, когато си мъртъв?

— Отец Граймс не би направил нещо такова! — Помощникът изглеждаше шокиран.

— Вероятно си прав — съгласи се Квоте. — За свещеник Граймс е свестен човек. Но

може да искаш да оставиш парче земя на вдовицата, дето живее по-надолу по уличката,

както и малко пари на сина и. — Той многозначително повдигна вежди. — Това е нещо,

което човек не би искал да бъде записано от неговия свещеник. По-добре да се разчуе чак

след като си мъртъв и погребан дълбоко.

В очите на Баст проблесна разбиране и той погледна към младата двойка така, сякаш се

опитваше да разгадае тайните, които искат да скрият.

— В повечето случаи става дума за по-обикновени неща. — Съдържателят извади една

бяла кърпа и започна разсеяно да лъска бара. — Да речем, някой просто иска да остави

музикалната кутия на Ели и не му се ще останалите сестри да се оплакват от това през

следващите десет години.

— Както когато умря вдовицата Граден?

— Точно както когато умря вдовицата Граден. Видя как семейството и се изпокара за

вещите и. Половината от тях още не си говорят помежду си.

В другия край на стаята момиченцето пристъпи по-близо до майка си и настойчиво

задърпа роклята и. Миг по-късно Мари се приближи до бара, като теглеше дъщеря си след

себе си.

— Малката Сил трябва да отиде по нужда — извинително каза тя. — Можем ли…?

Коте кимна и посочи вратата близо до стълбището.

Мари се обърна и подаде бебето на Баст.

— Би ли го подържал?

Мъжът протегна ръце да вземе детето по-скоро по инерция и го хвана непохватно, докато