Мари се отдалечи заедно с дъщеря си.

Момченцето се огледа наоколо с блестящите си очички, все още несигурно как да приеме

промяната. Баст се обърна към Квоте, като държеше бебето сковано пред себе си.

Изражението на детето бавно се промени от любопитно на несигурно и после стана

недоволно. Накрая то започна да издава тихи, неспокойни звуци. Изглеждаше така, сякаш

още не може да прецени дали да се разплаче, и бавно започваше да осъзнава, че може би е

по-добре да го направи.

— О, за бога, Баст! — раздразнено възкликна съдържателят. — Дай го насам.

Той пристъпи напред и взе момченцето, сложи го да седне върху бара, като го

придържаше с ръце да не падне.

Детето изглеждаше по-доволно от новото си място. То с любопитство потърка с ръчичка

гладката повърхност на бара и остави петно върху нея. Погледна към Баст и се усмихна.

— Куче — каза то.

— Очарователно, няма що — сухо каза помощникът.

Малкият Бен започна да смуче пръстите си и отново се огледа, този път по-внимателно.

— Мама — рече то. — Мамамама.

На лицето му се появи тревога и то започна да издава същите тихи и неспокойни звуци

като преди.

— Дръж го изправен — нареди Квоте и застана точно пред момченцето.

Докато Баст държеше детето изправено, съдържателят хвана крачетата му и започна да

напява:

Обущарю, обущарю, премери ми крачката.

Сеячо, сеячо, засади ти житата.

Пекарю, пекарю, хляб ми изпечи.

А ти, шивачо, шапка направи.

Малкото момченце наблюдаваше как съдържателят прави различно движение с ръка за

всеки стих, като се преструваше, че засажда жито и замесва хляб. Когато кръчмарят стигна

до последния ред, детето вече се смееше с възхитен и клокочещ смях и пляскаше с ръчички

по лицето си заедно с червенокосия мъж.

Мелничарю, мелничарю, не пипай кантара.

Доячке, доячке, направи ми извара.

Грънчарю, грънчарю, завърти колелото.

Бебче, дай татко да ти цунка челото!

Квоте не направи жест за последния стих, а наклони глава и погледна Баст очаквателно.

Помощникът му просто стоеше и го гледаше объркано. След това на лицето му просветна

разбиране.

— Реши, как може да ти дойде наум нещо такова? — попита той с леко обиден глас и

посочи към момчето. — Той е рус!

Като местеше поглед между двамата мъже, момченцето реши, че няма да е лошо да

поплаче. Лицето му се намръщи и то се разрева.

— Ти си виновен — заяви Баст с равен глас.

Съдържателят взе момченцето от бара и го завъртя в не особено успешен опит да го

успокои. Малко по-късно, когато Мари се върна в общата стая, бебето зарева още по-силно и

се наведе към нея с протегнати напред ръце.

— Съжалявам — каза Квоте и гласът му прозвуча засрамено.

Мари взе бебето и то тутакси млъкна, макар очите му все още да бяха пълни със сълзи.

— Вината не е твоя — успокои тя съдържателя. — Напоследък все плаче за мен.

Жената допря носа си до този на детето и се усмихна. Бебето отново се засмя с

клокочещия си от удоволствие смях.

* * *

— Колко им взе? — попита Квоте, когато се върна при масата на Летописеца.

— Пени и половина — сви рамене писарят.

Съдържателят, който се готвеше да седне, застина за момент. Той присви очи.

— Това няма да покрие разходите ти за хартия.

— Нали не мислиш, че съм глух? — попита го Летописеца. — Ковашкият чирак спомена,

че за семейство Бентли са настъпили трудни времена. А дори и да не го беше казал, мога да

го видя със собствените си очи. Панталоните на мъжа бяха кърпени и на двете колена, а

обувките му бяха толкова износени, че почти бяха пробити. Роклята на момиченцето беше

твърде къса за него и освен това беше кърпена.

Квоте кимна с мрачно изражение.

— Южната им нива се наводнява през последните две години. И двете им кози умряха

тази пролет. Дори времената да бяха добри, за тях годината щеше да е лоша. С бебето… —

Той си пое дълбоко дъх и въздъхна бавно и тъжно. — Заради облагането с данъци е. Тази

година плащат вече два пъти.

— Искаш ли пак да счупя оградата, Реши? — нетърпеливо попита Баст.