И още нещо важно. Дори и в мрачна нощ като тази нямаше нищо необичайно да отиде пеша до ресторанта. По този начин никой нямаше да бъде напълно сигурен колко време е отсъствал.

Защото докато чакаше да му сервират кафето, той щеше да предприеме последната необходима стъпка. Беше оставил Кейти в седем и пет. В осем без петнадесет беше в ресторанта. В осем часа на Кейти щеше да бъде дадено приспивателно. При това много силно. Благодарение на отслабналия й организъм хапчето щеше да й подейства незабавно.

В осем и половина той можеше съвсем безопасно да се качи по аварийното стълбище на третия етаж, да влезе в хола на апартамента й, да се увери, че е заспала, и да й бие инжекция хепарин, мощен антикоагулант, който в съчетание с хапчетата щеше да срине кръвното налягане и хемоглобина й.

Щеше да се върне тук, да си допие кафето, да си плати сметката и тогава да се появи отново в болницата. Щеше да извика сестра Ренджи да го придружи до стаята на Кейти, за да провери състоянието й. Десет минути по-късно Кейти щеше да бъде в операционната.

Толкова го беше улеснила с това, че нямаше да има посетители тази вечер. Разбира се, беше се подготвил и за такава възможност. Възнамеряваше да сложи хепарина във физиологичния разтвор, който щяха да й преливат по време на операцията. Това щеше да бъде също толкова резултатно, но по-рисковано.

Пържолата беше хубава. Странно колко огладняваше в моменти като този. Би предпочел да изчака края и тогава да яде, но му беше почти невъзможно. Докато се свържат със сестрата на Кейти, щеше отдавна да е минало полунощ, тъй като тя беше на опера. Щеше да я изчака в болницата, за да я утеши. По-късно тя щеше да си спомни колко е бил любезен. Нямаше да се прибере вкъщи преди два-три часа. Не можеше да стои гладен толкова дълго.

Позволи си една чаша вино. Би предпочел обичайната половин бутилка, но тази вечер беше изключено. Във всеки случай, макар и единствена чаша, виното го сгря, ободри го, помогна му да премисли възможностите, да предвиди неочакваното.

Това щеше да бъде краят на заплахата. До този момент чантата му не беше намерена. Вече едва ли щеше да се появи отнякъде. Опасността Сейлъм беше елиминирана. Като причина за смъртта му вестниците посочиха евентуално „падане или скачане“. Тази сутрин беше погребението на Една. Ванджи Луис беше погребана вчера. Мокасината в чекмеджето на Една нямаше да говори нищо на хората, които щяха да разполагат с жалките й вещи.

Ужасна седмица. И толкова безсмислена. Трябваше да му бъде позволено открито да прави изследванията си. Преди едно поколение изкуственото осеменяване се считаше за скандално. Сега всяка година по този начин се раждат хиляди бебета.

Да се върнем стотици години назад. Арабите имали обичай да унищожават враговете си, като прониквали в лагерите им и оплождали кобилите им с парцал, напоен със спермата на хилави жребци.

Лекарите, осъществили първите успешни оплождания ин витро, са гении.

Но неговият собствен гений ги превъзхождаше до един. И нищо не можеше да му попречи да пожъне признанието, което заслужаваше.

Нобеловата награда. Един ден щеше да я получи. За изключителен принос в медицината.

Той лично бе разрешил проблемите, свързани с аборта и стерилитета.

А трагедията беше, че ако постиженията му бяха известни, също като Коперник, щяха да го считат за престъпник.

— Хареса ли ви вечерята, докторе? — Сервитьорката му беше позната. О, да, преди няколко години беше родила при него. Момченце.

— Беше чудесна, наистина. Как е синът ви?

— Добре, сър, много добре.

— Прекрасно. — Невероятно как тази жена и съпругът й бяха успели да покрият таксата му, плащайки с парите, които бяха спестили за закупуване на жилище. Е, тя си получи онова, за което мечтаеше.

— Бих искал едно капучино, ако обичате.

— Разбира се, докторе, но ще трябва да изчакате десетина минути.

— Докато го приготвяте, аз ще проведа няколко телефонни разговора. — Щеше да отсъства по-малко от десетина минути. Сега вече беше изключено сервитьорката да не го запомни.

Видя през прозореца, че навън снегът беше спрял. Естествено не можеше да си вземе палтото от гардероба. Измъкна се крадешком от страничната врата до телефоните и тоалетните и бързо се отправи обратно по пътеката. Студът се впиваше в лицето му, но той не го усещаше. Внимателно планираше всяка своя стъпка.

Не беше трудно да върви в сянката. Имаше ключ за аварийния изход в задната част на родилното отделение. Никой не използваше тези стълби. Влезе в сградата.

Не беше изключено да възникне още един проблем, който беше обмислил. Ами ако някой я беше придружил до болницата — сестра й, някоя приятелка? Ами ако този човек беше пожелал да пренощува при нея на дивана в хола? Клиниката „Уестлейк“ открито поощряваше преспиването на близки, в случай че пациентката желае това. Като нареди да пребоядисат другата стая, той беше предотвратил подобна възможност.