Той отиде в библиотеката, отвори чекмеджето на бюрото и извади от скришното отделение папката на Кейти де Мейо. На последната страница нанесе заключителните бележки:

Остави писалката на бюрото си, протегна се, стана, отиде до стенния сейф и го отвори. Окъпани в светлината на кристалните лампички, жълтеникавокафявите папки излъчваха почти златисто сияние.

Те наистина бяха златни: архивът на неговия гений. Той въодушевено ги грабна до една и ги пренесе на бюрото си. Като цар Мидас, съзерцаващ своето съкровище, прокара пръсти по етикетите. Неговите победи. Бъркли и Луис. Пръстите му застинаха и лицето му помръкна. Апълтън, Кари, Дрейк, Елиът… провалите. Над осемдесет. Всъщност не бяха истински провали. Научи толкова много от тях, те също имаха своя принос. Онези, които бяха починали, както и онези, които не бяха успели да задържат чуждия зародиш. Те всички бях част от историята.

Луис. Беше необходимо допълнение. Към папката на Ванджи той добави описание на срещата си с Емет Сейлъм.

Яйцата сигурно вече бяха готови. Той нерешително погледна папките. Дали да ги прибере сега, или да си достави удоволствието да изчете някои от тях? Може би трябваше да ги проучи отново. Тази седмица беше толкова тежка. Налагаше се да си припомни някои от лекарствените комбинации, които възнамеряваше да използва при следващия случай.

Долетял някъде отдалече, звукът успя да проникне в библиотеката: пронизителен вой на полицейска сирена, довян от смразяващ вятър. Постепенно се засили, а после внезапно секна. Той бързо се приближи до прозореца, дръпна завесата и се взря навън. На алеята беше спряла полицейска кола. Бяха тук!

Нима бяха намерили Кейти? Дали е била в състояние да говори? Той изтича до бюрото, грабна папките, върна ги обратно в сейфа, затвори вратичката и плъзна дървената плоскост обратно на мястото й.

Спокойно. Трябваше да запази спокойствие. Кожата му стана лепкава, устните му изтръпнаха, коленете му омекнаха. Беше длъжен да се овладее. Оставаше една последна отчаяна карта в колодата, която той винаги би могъл да изиграе.

Ако Кейти беше проговорила, това щеше да бъде краят.

Но ако полицията беше дошла тук по друга причина, сигурно все още беше възможно да ги надхитри. Може би Кейти вече е мъртва и са намерили само тялото й. Спомни си въпросите и обвиненията, когато умря Клер. Те не бяха довели до нищо. Нямаше никакви доказателства.

Всички възможности и последствия експлодираха едновременно в съзнанието му. Беше точно както по време на операция или раждане, при внезапно усложнение, когато той беше принуден да вземе фаталното решение.

И тогава го усети — леденото, съзнателно и целенасочено спокойствие, чувството за мощ, това божествено всезнание, което никога не го напускаше при трудни операции. Почувства как пронизва тялото му и обгръща мозъка му.

Разнесе се рязко и властно тропане на вратата. С бавни и сигурни движения той приглади косите си. Пръстите му, сега удивително сухи и топли, затегнаха възела на вратовръзката му. Отправи се към входната врата и решително я отвори.

Докато полицейската кола се носеше към къщата на Едгар Хайли, Скот внимателно прехвърли наум показанията, които беше чул през последните няколко часа от Крис Луис, Гъртруд Фицджералд, Гейна Крупшак, Джиро Фукито, Ана Хоран и Морийн Кроули.

Всички те очевидно сочеха в една и съща посока — към доктор Едгар Хайли, като отправяха към него тежки обвинения за злоупотреба с професионалното положение, престъпление и убийство.

Преди по-малко от три часа преобладаващата част от същите тези косвени улики сочеха към Крис Луис.

Скот си помисли за играта на клечки, която толкова обичаше като дете. Трябва да отделиш клечките от купа една по една, без да докосваш останалите. Мръднеш ли някоя, губиш. Скот играеше сръчно. Бедата обаче беше, че колкото и да внимаваше, в един миг купът се сриваше.

Косвените улики бяха нещо подобно. Заедно изглеждаха впечатляващи. Вземеш ли ги една по една, започват да се пропукват.

До него на задната седалка седеше Ричард. Той беше настоявал да насочат подозренията си към Едгар Хайли и сега се носеха през „Паркууд“ с включени сирени. Ричард беше вдигнал градуса на това разследване до точката на кипене с твърдението си, че ако знае, че е заподозрян, Едгар Хайли може да унищожи всички улики.

Едгар Хайли беше известен лекар, прекрасен гинеколог. Много важни хора му бяха безкрайно задължени заради бебета, които с негова помощ се бяха родили в семействата им. Ако всичко това се окажеше лов на вещици, прокуратурата щеше да стане обект на атаки както от страна на пресата, така и на обществеността.

— Скапана работа. — Скот не усети, че го каза на глас.

Потънал в мисли, Ричард се обърна към него, смръщил лице.

— Кое е скапана работа?

— Цялата тази история — обискът, предположението, че Хайли е съчетание от гений и убиец. Ричард, какви доказателства имаме? Гъртруд Фицджералд смята, че Хайли е отворил чекмеджето на нощното шкафче, за да вземе обувката. Крис Луис мисли, че е зърнал Едгар Хайли в „Есекс Хаус“. А ти пък смяташ, че Хайли е вършил медицински чудеса. Виж, дори ако съдебните заседатели не върнат обвинителния акт, в което се съмнявам, един добър адвокат може да приключи с цялата тази каша дори и без дело. Почти съм решил да се връщаме.