Вито се надява с това да е изчерпал обясненията, но един брадат телевизионен репортер извиква:

– Екзорсист ли е? Чухме, че е ловец на демони и сте по следите на сериен убиец сатанист.

Карвальо подигравателно поставя ръка на ухото си и се навежда напред, сякаш не е чул:

– Scusi? Правилно ли чух? Сатанисти, екзорсисти, серийни убийци? Мисля, че сте сбъркали пресконференцията. Тази вечер бих искал да използваме помощта ви, за да привлечем вниманието върху случая „Моника Видич“. – Вито вдига една черно-бяла снимка. – Попитайте читателите и зрителите си дали някой ще разпознае това момиче. Ако са я видели някъде, с някого, нека да съобщят. Всяка информация ще ни бъде от полза. Някой може да я е видял с убиеца.

Една радиорепортерка към четиридесетте се изправя.

– Моите уважения, майоре, но не отговорихте на въпроса за синьор Шаман. По какъв точно начин ви помага? – Обръща се настрани, за да погледне Том и всички виждат дяволития блясък в очите . – И верни ли са еротичните истории за любовните му подвизи?

Последната забележка предизвиква силен смях и дори ръкопляскане от залата.

Когато Орсета му превежда, Том усеща как лицето му почервенява като домат.

Карвальо вдига ръка:

– Няма да удостоя последния ви въпрос с отговор. Относно предишния, помолихме Том да ни помогне във връзка с някои религиозни аспекти, които биха могли да са свързани, но биха могли и да не са, с убийството на Моника. Това е, което исках да ви кажа. Няма да даваме повече подробности, затова не си хабете усилията да питате.

Един млад репортер от предния ред иска думата:

– Знаем, че наскоро в лагуната са били открити няколко трупа. Установихте ли самоличността на жертвите и свързани ли са с Моника Видич?

Вито отговаря спокойно:

– Бяха намерени два мъжки трупа. Досега не сме успели да установим самоличността им, но работим усилено по въпроса. Докато близките им не бъдат информирани, мисля, че не е уместно да се правят други коментари. Следващия въпрос, моля.

Докато той гледа за вдигнати ръце, Валентина Мораси влиза през задната врата.

– Чудесно. Ако няма повече въпроси, нека синьор Шаман да каже няколко думи. Италианският му е дори по-лош от моя английски – и несъмнено от английския на мнозина от вас, затова осигурихме преводач.

Вито слиза от подиума и за секунди Валентина застава до него. Прошепва на ухото му:

– На олтара на „Санта Мария дела Салуте“ е намерен забит с пирон човешки черен дроб.

– Мили боже! – възкликва и Вито закрива лицето си с ръка.

Capitolo XXXVI

26 ДЕКЕМВРИ 1777 Г.

ВЕНЕЦИЯ

Когато се събужда, Амон установява, че е гол. Прав. Трепери от студ.

Вързан е за груб дървен кръст.

Вятърът, който усеща, му подсказва, че се намира някъде на открито. В градина? На полето? Няма представа. Главата го боли. Зрението му е замъглено.

Качулката я няма. Поне може да диша.

Главата му гори, но тялото му е смразено до кости от студа.

Шум.

Пред него лумват пламъци. Огън.

Сега вижда лица. Маски и наметала. Дълги, красиво бродирани. Оргията в рая, която му бяха обещали! Той изпитва облекчение.

– Луиза? – крещи с пресъхнало гърло.

Никой не отговаря.

Маскираните непознати започват да обикалят около него. Четирима? Шестима? Може би осем? Или са все същите четирима? Трудно е да прецени, защото постоянно обикалят.

Маските са необичайни. Непознати персонажи. Изглеждат по-стари. Ръчно изработени. Вероятно предавани от поколение на поколение.

Смущението му се сменя с гняв.

– Луиза!

Опитва се да завърти глава, но не може. Нещо притиска врата му.

Шал?

Не, не е шал. Въже.

Стяга се като змия. Започва до го души. Втора змия от плат пропълзява в устата му – кърпа, която му пречи да вика. Други змии се увиват около бицепсите и прасците му, започват да го прежулват.

През пламъците той вижда мъж с дълъг, закривен жезъл. Носи висока островръха шапка и сребърна маска, закриваща цялото му лице. Прилича на някакъв жрец. За секунда Амон изпитва надежда – може би това е някакъв манастир, където монасите и монахините обичат да палуват. Чувал е за такива места. Всеки е чувал. Жрецът проговаря:

– Събрали сме се тук в тази свещена горичка, докато слабите още се кланят на детето Христос, за да почетем истинския бог. Да призовем мощта му и чрез това жертвоприношение да засвидетелстваме предаността си.

Жертвоприношение.

Думата сякаш опарва съзнанието на Амон. Какви са тези глупости? Куртизанката говореше за сексуални забавления. Несъмнено това е част от тях. Смел, разюздан, нестандартен начин за възбуждане на сетивата. Сигурно е това! Страхът – върховният афродизиак. Жените го обожават. Личи върху лицата им, когато ги обладаваш. Амон си спомня, че е чувал за някакъв френски маркиз, който се кълнял в това – колкото повече болка, толкова по-добре.