историите.

Тъмнокосият младеж се прегърби на стола си и закри очите си с ръка.

Квоте го погледна със загрижено лице.

— Добре ли си?

Помощникът му поклати глава, като продължаваше да крие очите си.

— Баст — меко каза съдържателят, — ръката ти кърви. — Той изчака доста време, преди

да попита: — Какво има?

— Точно това е! — избухна с висок и истеричен глас младежът и разпери широко ръце.

— Мисля, че най-накрая разбирам за какво става дума!

Той се разсмя, но смехът му беше твърде гръмогласен и пресилен и накрая заглъхна в

някакво подобие на ридание. Вдигна поглед към гредите на тавана в общото помещение.

Очите му искряха и той примигна, сякаш за да спре сълзите, напиращи в тях.

Квоте се наведе напред и сложи ръка върху рамото на младия мъж.

— Баст, моля те…

— Просто ти знаеш толкова много неща — прекъсна го помощникът. — Знаеш неща,

които не би трябвало да са ти известни. Знаеш за беренталта. Знаеш за белите сестри и за

усмихнатия път. Как може да не си знаел за Ктаех? Той… Той е чудовище.

— За бога, Баст! Това ли е всичко? Целият се изпотих. — Квоте видимо се успокои. —

Сблъсквал съм се с неща, далеч по-лоши от…

— Няма нищо по-лошо от Ктаех! — изкрещя младежът и отново удари по масата със

свития си юмрук.

Този път се чу пукане и една от дебелите дъски се огъна и се сцепи.

— Реши, млъкни и слушай! Наистина ме слушай! — Баст сведе поглед за момент, като

внимателно подбираше думите си. — Знаеш ли кои са ситите?

— Те са фракция на фае — сви рамене Квоте, — могъщи, с добри намерения…

— Щом използваш думите „добри намерения“, значи не ги разбираш — размаха ръце

помощникът. — Но ако може да се каже, че някои фае работят в името на доброто, това са

те. Тяхното най-старо и важно задължение е да не позволяват на никого да се доближава до

Ктаех. На никого.

— Не видях никакви пазачи — рече съдържателят с такъв тон, сякаш успокояваше

плашливо животно.

Баст прокара ръце през косата си и я разроши.

— За цялата сол, която е в мен, не бих могъл да отгатна как си се промъкнал покрай тях,

Реши. Ако някой успее да се доближи до Ктаех, ситите го убиват. Правят го от осемстотин

метра разстояние с дългите си рогови лъкове. След това оставят тялото да изгние. Ако някой

гарван кацне на тялото, прострелват и него.

Летописеца леко се прокашля и след това попита:

— Ако онова, което казваш, е вярно, защо някой би отишъл при Ктаех?

За момент изглеждаше, че младежът се кани да му се нахвърли, но вместо това той само

въздъхна горчиво.

— Което си е право, моят народ не е известен с взимането на правилни решения —

призна той. — Всяко момиче и момче във Фае знае какво представлява Ктаех, но въпреки

това винаги има някой, който е готов да го потърси. Ходят при него, за да получат отговори

или за да зърнат нещо от бъдещето. Или пък се надяват да отмъкнат някое цвете.

— Цвете ли? — учуди се Квоте.

Баст отново го погледна изненадано.

— Не си ли чувал за рина? — Когато на лицето на съдържателя не се появи никакво

разбиране, помощникът поклати обезсърчено глава. — Цветята са панацея, Реши. Те могат

да излекуват всяка болест, да премахнат всяка отрова и да заздравят всяка рана.

При тези думи Квоте повдигна вежди.

— А — рече той и сведе поглед към подпрените си върху масата ръце. — Разбирам. Сега

ми е ясно защо хората са привлечени от Ктаех, макар да знаят, че трябва да стоят далеч от

него. — Съдържателят вдигна поглед. — Трябва да призная, че не разбирам какъв е

проблемът — каза той извинително. — Виждал съм чудовища, Баст. Едва ли може да се

каже, че Ктаех е такова.

— Може би използвах погрешна дума, Реши — призна Баст. — Но не мога да се сетя за

по-подходяща. Ако имаше дума, която да означава „отровен“, „омразен“ и „заразен“, щях да

употребя нея. — Той си пое дълбоко дъх и се приведе напред на стола си. — Реши, Ктаех

може да вижда в бъдещето. Не по някакъв неясен, пророчески начин. Той вижда цялото