бъдеще. Вижда го съвършено ясно — всичко, което е възможно да се случи, всички

безкрайни разклонения на настоящия момент.

— Наистина ли може да го направи? — повдигна вежди Квоте.

— Може — сериозно отвърна младежът. — И освен това е напълно и съвършено

злонамерен. В повечето случаи това не е проблем, защото не може да напусне дървото. Но

когато някой дойде при него…

Очите на съдържателя се зареяха в далечината и той кимна сякаш на себе си.

— Ако познава толкова добре бъдещето — бавно каза той, — то тогава трябва да е

наясно как точно ще реагира съответният човек на всяка негова дума.

— Освен това е зъл, Реши — кимна Баст.

— Това означава, че всеки, който е повлиян от Ктаех — замислено продължи Квоте, —

ще бъде като стрела, изстреляна към бъдещето.

— Стрелата удря само един човек, Реши. — Тъмните очи на помощника бяха празни и

изпълнени с безнадеждност. — Всеки, повлиян от Ктаех, е като кораб с чума, доплувал до

някое пристанище. — Той посочи изписания до половина лист, който Летописеца държеше

в скута си. — Ако ситите знаят за съществуването му, няма да пестят усилия, за да го

унищожат. Те биха убили дори и нас, защото сме чули какво е казал Ктаех.

— Защото всичко, което е пренесло влиянието на Ктаех далеч от дървото… — промълви

съдържателят и сведе поглед към ръцете си.

Той дълго седя мълчаливо и накрая кимна замислено.

— И така, млад мъж, който търси щастието си, отива при Ктаех и взима цвете. Кралската

дъщеря е смъртно болна и той и отнася цветето, за да я излекува. Двамата се влюбват,

въпреки че тя е сгодена за принца на съседното кралство…

Баст гледаше втренчено и безизразно Квоте, докато той говореше.

— В една лунна вечер те опитват дръзко бягство — продължи съдържателят, — но той

пада от покрива и двамата са заловени. Омъжват принцесата против волята и тя промушва

принца с нож по време на първата им брачна нощ. Принцът умира. Започва гражданска

война. Нивите са изгорени. Следват глад и чума…

— Това е историята на войната на Фастингсуей — едва доловимо каза помощникът.

Квоте кимна.

— Това е една от историите, разказани ми от Фелуриан. Едва сега разбрах частта за

цветето. Тя не спомена за Ктаех.

— Не би го направила, Реши. Смята се за лош късмет. — Баст поклати глава. — Не, не

лош късмет. Това е все едно да изплюеш отрова в нечие ухо. Просто така не се прави.

Летописеца възвърна част от хладнокръвието си и отново придърпа стола си към масата,

като продължаваше да държи внимателно листа. Намръщено погледна масата, която беше

пукната и изцапана с бира и мастило.

— Изглежда, че това създание има доста сериозна репутация — рече той. — Но ми е

трудно да повярвам, че е чак толкова опасно…

Помощникът погледна невярващо Летописеца.

— Желязо и жлъчка! — тихо каза той. — Да не мислиш, че съм малко дете? Смяташ, че

не мога да направя разлика между история, разказвана край лагерния огън, и истината?

— Не това исках да… — Летописеца направи успокояващ жест.

Без да отмества очи от писаря, Баст положи окървавената си длан върху масата. Дървото

изстена и счупените трески пропукаха и се наместиха. Помощникът вдигна ръка и рязко я

стовари върху масата, а тъмните локвички мастило и бира внезапно се извиха във формата

на катраненочерен гарван, който излетя и обиколи общата стая веднъж.

Баст го хвана с ръце и небрежно разкъса птицата на две парчета, които хвърли във

въздуха, където те избухнаха в големи кървавочервени пламъци.

Това се случи за един миг.

— Всичко, което знаеш за Фае, може да бъде събрано в един напръстник — каза

помощникът с равен глас и погледна писаря напълно безизразно. — Как се осмеляваш да се

съмняваш в мен? Нямаш никаква представа кой съм аз.

Летописеца седеше напълно неподвижен, но не извърна поглед.

— Кълна се в езика и в зъбите си! — отривисто възкликна Баст. — Кълна се във вратите

от камък! Казвам ти го три хиляди пъти — в моя свят няма нищо по-опасно от Ктаех.

— Няма нужда от това, Баст — меко каза Квоте. — Вярвам ти.

Младежът се обърна да погледне съдържателя и се отпусна нещастно на стола.