Накрая хвана ръцете ми и ги обърна, за да ги огледа. Изглеждаше приятно изненадана.

— Никога ли не си се бил, преди Темпи да започне да те учи? — попита тя.

Поклатих глава.

— Имаш хубави ръце — каза тя и пръстите и се плъзнаха нагоре по ръцете ми,

опипвайки мускулите. — Половината от вас, варварите, имат меки, слаби ръце, защото не

правят нищо. Другата половина имат силни, твърди ръце от рязането на дърво или работата

зад ралото. — Обърна дланите ми. — Но ти имаш силни, умни ръце с добро движение в

китките. — Погледна ме въпросително. — С какво си изкарваш прехраната?

— Аз съм студент в Университета, където работя с фини инструменти, с които оформям

метал и камък — обясних. — Но също така съм и музикант. Свиря на лютня.

Вашет, изглежда, се изненада и след това избухна в смях. Тя пусна ръцете ми и смаяно

поклати глава.

— На всичкото отгоре и музикант — рече тя. — Някой друг знае ли?

— Какво значение има? — попитах аз. — Не се срамувам от това кой съм.

— Не. Разбира се, че не. Това е част от проблема. — Тя си пое дълбоко дъх и след това го

изпусна. — Добре. Колкото по-бързо научиш за това, толкова по-добре. В крайна сметка то

ще спести неприятности и на двама ни. — Погледна ме право в очите. — Ти си уличница.

— Какво каза? — примигнах аз.

— Съсредоточи се за момент. Не си глупав. Трябва вече да си осъзнал, че има огромни

културни различия между това място и там, където си израснал във…

— Федерацията — довърших аз. — Права си. Културните различия между Темпи и мен

бяха далеч по-големи в сравнение с другите наемници от Винтас.

Вашет кимна.

— Донякъде причината е в това, че Темпи е повече мускули, отколкото мозък — каза тя.

— И по отношение на света той е неопитен като малко пиленце. — Махна с ръка. — Като

изключим това, ти си прав. Има огромни различия.

— Забелязах. Например изглежда, че нямате табу по отношение на голотата. Или това е

така, или Темпи е ексхибиционист.

— Би ми било любопитно да разбера как си открил това — изкикоти се тя. — Но си прав,

колкото и да ти се струва странно, ние не се притесняваме особено от голото тяло.

Тя сякаш се замисли за момент, след това явно взе решение.

— Виж сега. Ще бъде по-просто да ти го покажа. Наблюдавай!

Видях как лицето и застина в характерната за адемците безизразност и стана празно като

чист лист хартия. Същевременно гласът и загуби по-голямата част от интонацията си и от

него изчезна всякаква емоция.

— Кажи ми какво означава, когато правя това? — попита ме.

Приближи се и ме погледна в очите. Ръката и каза уважение.

— Биеш се като тигър — рече тя, като лицето и беше безизразно, а гласът и равен и

спокоен.

Хвана горната част на рамото ми с едната ръка, а с другата взе дланта ми и я стисна.

— Това е комплимент — казах аз.

Вашет кимна и отстъпи назад. След това се промени. Лицето и се раздвижи. Тя се

усмихна и срещна погледа ми. Пристъпи по-близо до мен.

— Биеш се като тигър — каза тя с изпълнен с възхищение глас.

Постави едната си ръка върху рамото ми, а другата се плъзна по бицепса ми. Тя го

стисна.

Изпитах внезапно смущение, защото сме застанали толкова близо един до друг.

— Това е опит за сексуално сближаване — заявих аз.

Тя отстъпи и кимна.

— Вие смятате определени неща за интимни — голата кожа, физическия контакт,

близостта на тялото, любовната игра. За адемците в тези неща няма нищо забележително. —

Тя ме погледна право в очите. — Можеш ли да се сетиш дори за един-единствен път, в който

да си чул някой от нас да вика? Или да повишава глас? Или дори да говори достатъчно

силно, за да бъде чут отстрани?

Замислих се за момент и после поклатих глава.

— Това е така, защото за нас разговорите са нещо лично и интимно. Изражението на

лицето също. А също и това… — Тя допря пръсти до гърлото си. — Топлината, която може

да създаде гласът. Емоцията, която разкрива той. Това е нещо много лично.

— А нищо друго не носи толкова емоция, колкото музиката — добавих аз, внезапно