След това смени темата:

— Как върви твоят кетан?

— Мъча се да го подобря, Шехин.

— Така ли е? — обърна се тя към Вашет.

— Наистина се мъчи — отвърна тя с очи, все още зачервени от сълзите. Кисела веселост.

— Но има и подобрение.

Шехин кимна. Сдържано одобрение.

— Неколцина от нас ще се бият утре. Навярно можеш да го доведеш да гледа.

Вашет направи елегантно движение, което ме накара да разбера колко малко знаех за

тънкостите на езика на жестовете: любезно, благодарно, леко смирено съгласие.

* * *

— Трябва да се чувстваш поласкан — весело ме похвали Вашет. — Разговаря с Шехин и

получи покана да я наблюдаваш как се бие.

Вървяхме към закътаната долина, където обикновено практикувахме кетан и ръкопашен

бой.

Въпреки това в съзнанието ми продължаваха да се въртят няколко неизбежни и

неприятни мисли. Мислех си за тайните и за това колко се стараят хората да ги запазят.

Чудех се какво ли би казал Килвин, ако заведях някой в Рибарника, за да му покажа

сигалдрията за кръв, кости и косми.

Мисълта за гнева на едрия изобретател беше достатъчна, за да ме накара да потреперя.

Знаех с какви неприятности ще се сблъскам. Това беше ясно изложено в законите на

Университета. Но как ли би постъпил Килвин с човека, на когото съм разкрил тези неща?

Вашет ме шляпна по гърдите с опакото на ръката си, за да привлече вниманието ми.

— Казах, че трябва да се чувстваш поласкан — повтори тя.

— Поласкан съм — отвърнах аз.

Тя ме хвана за рамото и ме обърна с лице към нея.

— Нещо много се умисли.

— Какво ще стане с Темпи, ако всичко това не завърши добре? — без заобикалки

попитах аз.

Веселото и изражение помръкна.

— Червените дрехи, мечът и името му ще му бъдат отнети и той ще бъде отрязан от

Латантха. — Тя бавно си пое дъх. — След нещо такова не е много вероятно някое друго

училище да го вземе, така че в действителност това означава, че той ще бъде изгнаник за

цялата Адемре.

— Но за мен изгнанието няма да свърши работа — отбелязах аз. — Ако ме принудите да

се върна обратно, това само ще направи проблема по-голям, нали?

Вашет не отговори нищо.

— Когато всичко това започна — продължих аз, — ти ме насърчаваше да си тръгна. Ако

го бях направил, щяхте ли да ми позволите да си отида?

Настъпи продължително мълчание, което ми даде да разбера каква е истината. Но тя я

изрече и на глас:

— Не.

Оценявах, когато не се опитват да ме лъжат.

— И какво щеше да бъде моето наказание? — попитах аз. — Затвор? — Поклатих глава.

— Не. Не е практично да ме държите затворен тук в продължение на години. — Погледнах я.

— И така, какво щеше да бъде то?

— Наказанието не е наша грижа — отвърна тя. — В края на краищата ти си варварин. Не

си знаел, че вършиш нещо нередно. Главната ни грижа е да ти попречим да учиш другите на

онова, което си откраднал — да ти попречим да го използваш за собствена полза.

Не беше отговорила на въпроса ми. Изгледах я продължително.

— Някои казват, че най-добре ще е да те убием — призна тя. — Но повечето смятат, че

убиването не е в съответствие с летхани. Шехин е една от тях, както и аз.

Малко се поотпуснах, това поне беше нещо.

— Предполагам, че само обещание от моя страна няма да е достатъчно, за да успокои

всички?

— Това, че дойде с Темпи, говори добре за теб. — Тя ми се усмихна със съчувствие. — И

остана, когато се опитах да те прогоня. Но обещанието на един варварин не се цени особено

в случай като този.

— Тогава какво? — попитах аз, като подозирах какъв ще бъде отговорът и знаех, че няма

да ми хареса.

Вашет си пое дълбоко дъх.

— Може да ти се попречи да учиш други, като ти се отреже езикът и ти се извадят очите

— прямо отвърна тя. — А за да не практикуваш кетан, може да бъдеш осакатен, като ти бъде

прерязано сухожилието на глезена или като се строши коляното на по-силния ти крак. — Тя

сви рамене. — Но човек може да е добър боец дори и с увреден крак. Затова би било по-