във вана.

— Как луната може да е тук — попитах аз, — щом като небето е различно?

— само едно малко парче от нея е тук — обясни Фелуриан. — по-голямата и част в

момента се намира в света на смъртните.

— Но как става това? — настоях аз.

Фелуриан спря да плува, отпусна се по гръб във водата и вдигна поглед към небето.

— о, луна — отчаяно възкликна тя, — умирам за целувки. защо ми изпрати бухал, когато

аз желаех мъж? — Тя въздъхна и започна тихо да имитира бухал в нощта: „хау? хау? хау?“

Плъзнах се във водата, може би не толкова гъвкаво като видра, но с целувките се справих

по-добре.

Малко по-късно лежахме на плиткото върху един широк, загладен от водата камък.

— благодаря ти, луна — каза Фелуриан и вдигна доволен поглед към небето, — за този

сладък и похотлив момък.

Във вира имаше светещи риби. Не бяха по-големи от човешка длан и всяка от тях имаше

лента или петно, което светеше с мек цветен блясък. Наблюдавах ги как се показват от

различните скривалища, които си бяха намерили, стреснати от скорошното вълнение,

предизвикано от нас. Бяха оранжеви като нажежени въглени, жълти като лютичета или сини

като небето по обяд.

Фелуриан се плъзна обратно във водата, след това ме дръпна за крака.

— ела, мой бухале, умел в целувките — повика ме тя, — и аз ще ти покажа как се движи

луната.

Последвах я във вира, докато и двамата се оказахме потопени до раменете във водата.

Рибите идваха да ни проучват, като най-смелите се приближаваха достатъчно, за да плуват

помежду ни. Движенията им разкриваха скрития под водата силует на тялото на Фелуриан.

Въпреки че бях обследвал щателно голите и форми, внезапно усетих как те отново ме

омайват.

Рибите се приближиха още повече. Една от тях ме докосна и аз усетих леко пощипване в

областта на ребрата. Подскочих, макар че слабото ухапване беше не по-силно от потупване с

пръст. Наблюдавах как ни наобиколиха още рибки, които от време на време ни ухапваха

леко.

— дори и рибите те целуват с удоволствие — рече Фелуриан, приближи се до мен и

притисна мокрото си тяло към моето.

— Мисля, че харесват солта по кожата ми — казах аз и сведох поглед към тях.

— може би харесват вкуса на бухала — отблъсна ме раздразнено тя.

Преди да мога да и отговоря подобаващо, изражението и стана сериозно. Тя изпъна

пръстите на ръката си и я потопи във водата помежду ни.

— има само една луна — заяви Фелуриан. — тя се движи между небето на смъртните и

моето. — Притисна длан към гърдите ми, след това я отдръпна и я притисна към своите

гърди. — тя се люлее между тях — напред и назад. — Тя спря и ми се намръщи. — обърни

внимание на думите, които изричам.

— Правя го — излъгах аз.

— не. обръщаш внимание единствено на гърдите ми.

Така беше. Те се полюшваха на повърхността на водата.

— Те определено го заслужават — признах аз. — Да не им обърна внимание, би било

ужасна обида.

— говоря за важни неща. познания, които трябва да притежаваш, за да се върнеш

безопасно при мен. — Фелуриан въздъхна раздразнено. — ако ти позволя да докоснеш

едната ми гърда, ще слушаш ли внимателно думите ми?

— Да.

Тя хвана ръката ми и я притисна към гърдата си.

— направи „вълни върху лилии“.

— Още не си ми показала „вълни върху лилии“.

— тогава това ще е следващото, което ще направя. — Тя сложи дланта си върху водата

между нас и след това тихо въздъхна с полузатворени очи. — ах. ох.

Рибите отново излязоха от скривалищата си.

— моят толкова разсеян бухал — каза Фелуриан, но гласът и не беше груб.

Тя се гмурна до дъното на вира и се върна, държейки в ръка един гладък объл камък.

— чуй какво ще кажа аз. ти смъртен си, а аз съм фае. ето я луната — заяви тя и пъхна

камъка между дланите ни и преплете пръстите ни, така че да го държат. — тя вързана е

здраво и към нощта на фае и към на смъртните земята. — Фелуриан пристъпи напред и

притисна камъка към гърдите ми. — луната движи се така — рече тя и стегна пръстите си

около моите. — сега, кога нагоре аз погледна, не виждам светлината ненагледна. вместо туй