беше като затишие пред лятна буря. Беше нежен като докосването на перо. От него сърцето

ми се опитваше да изскочи от гърдите.

Когато говореше по този начин, даже когато ме наричаше „поет“, това не ме караше да

настръхна или да заскърцам със зъби. От нейните устни звучеше като най-сладкото нещо, с

което може да бъде наречен един мъж. Такава беше силата на гласа и.

Фелуриан плъзна върховете на пръстите си по устните ми.

— целувките на поетите са най-хубавите. ти ме целуваш тъй, както свещта целува

пламъка. — Тя докосна със същата ръка собствените си устни и в очите и проблесна

споменът.

Взех ръката и и нежно я стиснах. Винаги съм си мислел, че ръцете ми са изящни, но до

нейните те изглеждаха животински и груби. Издишах към дланта и и казах:

— Целувките ти са като слънчева светлина върху устните ми.

Тя сведе очи. Крилата на пеперудите затанцуваха върху клепачите и. Усетих безумна

нужда да се отпусна и да забравя и започнах да проумявам. Това беше магия, но тя не

приличаше на нищо познато. Не беше симпатия или сигалдрия. Фелуриан караше мъжете да

обезумяват от желание по същия начин, по който аз отдавах топлината на тялото си. Това

беше нещо естествено за нея, но тя можеше да го контролира.

Погледът и се насочи към купчината с моите дрехи и вещи, разхвърляни в единия край на

поляната. Те изглеждаха някак не на място между меките цветове на коприната. Видях, че

очите и се спряха върху калъфа на лютнята ми. Тя замръзна.

— мелодичен поет ли е моят пламък? пее ли той? — Гласът и потрепери и аз усетих

напрежението в тялото и, докато очакваше отговора ми.

Тя ме погледна. Усмихнах и се.

Фелуриан се затича и донесе калъфа, както дете донася новата си играчка. Когато го взех

от нея, видях, че очите и са широко отворени и… влажни?

Погледнах в тях и внезапно прозрях какъв навярно е животът и — беше на хиляда години

и сигурно бе самотна от време на време. Ако искаше компания, трябваше да съблазнява и да

примамва. И за какво? За компания за една вечер? За един час? Колко дълго можеше да

изкара някой мъж, преди волята му да се пречупи и той да стане безмозъчно раболепен като

умилкващо се куче? Едва ли беше много.

И кого можеше да срещне тя в гората? Фермери и ловци? Какво забавление можеха да и

предложат те, превърнати в роби на страстта и? За момент изпитах съжаление към нея.

Самотата ми беше позната.

Извадих лютнята от калъфа и започнах да я настройвам. Ударих един акорд за проба и

внимателно я донастроих. Какво да изсвиря за най-красивата жена на света?

Всъщност не беше много трудно да реша. Баща ми ме бе научил да преценявам

публиката. Засвирих „Сестрите Флин“. Няма да се изненадам, ако не сте чували за нея. Това

е весела и игрива песен за две сестри, които клюкарстват, докато спорят за цената на

маслото.

Повечето хора искат да чуят романтични, любовни истории и разкази за легендарни

приключения. Но какво бихте изсвирили на някого, ако той самият е легенда? Какво бихте

изпели на жена, която от векове е тема на тези романтични истории? Ще и изпеете песните

на обикновените хора. Поне се надявах да постъпвам правилно.

В края тя запляска възхитено.

— още! още? — Тя се усмихна с надежда и вдигна глава, превръщайки думите си в молба.

Очите и бяха широко отворени, нетърпеливи и изпълнени с благоговение.

Изсвирих и „Ларм и неговата халба бира“, после „Дъщерите на ковача“. Изпълних и една

смешна песен за свещеника, който гонел глава. Бях я написал, когато бях десетгодишен, и

така и не и бях измислил име.

Фелуриан се разсмя и започна да ме аплодира. Тя покриваше устата си с ръка, когато се

изненадаше, и закриваше очи, когато беше смутена. Колкото повече свирех, толкова повече

ми заприличваше на млада селска съпруга, която за пръв път е отишла на панаир и е

изпълнена с неподправена радост. Лицето и сияеше от простодушно възхищение, а очите и

бяха широко отворени от учудване.

И, разбира се, беше прелестна. Съсредоточих се върху пръстите си, за да не мисля за това.