Едва тогава проумях, че животът ми е тръгнал в нова посока. Досега се бях преструвал, че

съм млад Таборлин. Бях разпространявал лъжи за себе си, правейки се на герой от

приказките.

Но сега вече нямаше смисъл да се преструвам. Онова, което бях направил, наистина

заслужаваше да бъде увековечено в история и беше точно толкова странно и прекрасно,

колкото всеки разказ за Таборлин Великия. Бях последвал Фелуриан във Фае, след това я бях

победил с магия, която не можех да обясня, камо ли да контролирам.

Сега се чувствах различен, някак си по-солиден. Не точно по-възрастен, не и по-мъдър,

но вече знаех неща, които никога преди не съм знаел. Знаех, че фае са истински. Знаех, че

магията им е истинска. Фелуриан можеше да пречупи ума на мъжа с една целувка. Гласът и

можеше да ме превърне в кукла на конци. Тук имаше неща, които да науча. Странни неща.

Могъщи неща. Тайни неща. Неща, които навярно никога повече нямаше да мога да науча.

Внимателно се освободих от сънливата прегръдка на Фелуриан и отидох до близкия вир.

Наплисках лицето си и се напих с вода от шепите си.

Огледах растенията край водата. Откъснах няколко листа и ги сдъвках, докато обмислях

как да подхвана разговора с Фелуриан. Ментата освежи дъха ми.

Когато се върнах в шатрата, Фелуриан стоеше там и прокарваше бледите си пръсти през

дългата си черна коса.

Подадох и една теменужка, тъмна като очите и. Тя ми се усмихна и я изяде.

Реших да повдигна въпроса внимателно, за да не я обидя.

— Чудех се — предпазливо започнах аз — дали няма да искаш да ме научиш.

Тя протегна ръка и нежно докосна лицето ми.

— сладък глупчо — мило каза тя, — нима вече не започнах да го правя?

Усетих как в гърдите ми се надига вълнение, бях удивен, че това се оказа толкова просто.

— Готов ли съм за следващия урок? — попитах аз.

Усмивката и се разшири и тя ме огледа от горе до долу с полупритворени и загадъчни

очи.

— ти ми кажи.

Кимнах.

— хубаво е, че си нетърпелив — отбеляза Фелуриан и в мелодичния и като флейта глас

отекна весела нотка. — притежаваш умение и вроден талант, но имаш още много да учиш. —

Тя ме погледна в очите и деликатното и лице стана напълно сериозно. — когато си тръгнеш

от тук, за да се върнеш сред смъртните, не искам да ме караш да се срамувам от теб.

Фелуриан хвана ръката ми и ме поведе към вътрешността на шатрата.

— седни — посочи тя.

Настаних се на една възглавница. Главата ми се оказа на височината на гладкия и корем.

Пъпът и ми действаше изключително разсейващо.

Тя сведе поглед към мен. Изражението и беше гордо и царствено като на кралица.

— амуен — изрече тя и разпери пръстите на едната си ръка. — така наричаме

успокоения елен — лесен урок, с който да започнем. надявам се, че ще ти достави

удоволствие.

На лицето и се изписа усмивка, а очите и бяха стари и знаещи. И още преди да ме събори

на възглавниците и да започне да хапе врата ми, осъзнах, че тя не възнамерява да ме учи на

магия. Или ако го правеше, то това беше различен вид магия.

Макар това да не беше предметът, който се бях надявал да уча при нея, трябва да призная,

че не бях съвсем разочарован. Овладяването на изкуството на любовта с помощта на

Фелуриан превъзхождаше многократно всеки курс, предлаган в Университета.

Нямам предвид енергичната, потна борба, която повечето мъже — и за съжаление

повечето жени — смятат за правене на любов. Макар потта и енергичността да са приятни

части, Фелуриан насочи вниманието ми към по-фини неща. Тя ми каза, че щом се връщам в

нормалния свят, не трябва да я карам да се чувства неудобно, задето съм некомпетентен

любовник, и затова се погрижи да ми покаже много неща.

Ще изброя имената, които тя беше дала на някои от тях: притиснатата китка, въздишката

в ухото, поглъщане на шията, дърпане на устните. Целуването на гърлото, на пъпа и на

цветето на жената, както го наричаше Фелуриан. Целувката дишане. Целувката перо.

Изкачващата се целувка. Толкова много различни видове целувки. Твърде много, за да ги