факла. Бях доста горд с това си постижение, защото обвързването „движение в светлина“ е

доста трудно без парче метал, който да използваш за фокусиране.

Светлината се увеличи и за момент успях да зърна онова, което ни заобикаляше.

Докъдето стигаше погледът, тъмните дънери на дърветата се издигаха като масивни колони.

Нямаше ниски клони, нито храсти или трева, а само тъмен мъх под краката и свод от клони

над главите ни. Напомняше ми за голяма, празна катедрала, обвита в черно като сажди

кадифе.

— сиар налиас! — отсече Фелуриан.

Не разбрах думите, но тонът и бе достатъчно красноречив, затова прекъснах

обвързването и мракът отново ни погълна. Миг по-късно Фелуриан скочи и ме събори на

земята, а гъвкавото и голо тяло се притисна към моето. Това не беше чак толкова

изненадващо, но този път усещането не беше особено еротично, тъй като ударих тила си в

стърчащ корен.

По тази причина бях полузашеметен и почти сляп, когато земята под нас леко потрепери.

Нещо голямо и почти напълно тихо раздвижи въздуха над нас, малко встрани от мястото,

където лежахме.

Фелуриан продължаваше да лежи върху мен, обкрачила ме от двете страни, а тялото и бе

напрегнато като струната на арфа. Мускулите на бедрата и бяха изопнати и потрепваха.

Дългата и коса се спускаше върху двама ни и ни покриваше като чаршаф от коприна.

Гърдите и се притиснаха към моите, когато тя тихо и леко си пое дъх.

Ритъмът на бързо туптящото и сърце се усещаше в цялото и тяло и аз почувствах как

устата и, която докосваше извивката на гърлото ми, започва да се движи. По-тихо и от шепот

Фелуриан изрече някаква нежна и меко звучаща дума. Усетих как докосва кожата ми и от

нея във въздуха се разнасят тихи вълни така, както хвърленият камък прави кръгове по

повърхността на езеро.

Над главите ни се чу звук от тихо движение, сякаш някой сгъваше огромно парче кадифе

около къс счупено стъкло. Като казвам това, осъзнавам, че то няма особен смисъл, но все

пак това е най-добрият начин, по който мога да опиша шума. Това беше тихият, едва

доловим звук на бавно движение. Не мога да ви кажа защо ме накара да помисля за нещо

ужасно и остро, но точно това ми мина през ума. Челото ми се обля в пот и се изпълних с

истински и неподправен ужас.

Фелуриан застина съвсем неподвижно като подплашена сърна или като котка, която се

готви да скочи. Тя тихо си пое дъх, сетне изрече втора дума. Горещият и дъх докосна гърлото

ми и от звука на едва доловимата дума тялото ми започна да вибрира, все едно беше кожа на

барабан, който току-що е ударен силно.

Фелуриан съвсем леко завъртя глава, сякаш напрегнато се ослушваше. Движението и

размърда стотиците копринени нишки на косата и, разстлана върху цялата лява половина на

голото ми тяло, и кожата ми настръхна. Макар и обхванат от неописуем ужас, потреперих и

неволно изпъшках тихо.

Нещо се раздвижи във въздуха точно над нас.

Острите нокти на лявата ръка на Фелуриан се забиха в мускула на рамото ми. Тя

размърда бедрата си и бавно плъзна голото си тяло върху ми, докато лицето и се изравни с

моето. Езикът и докосна устните ми и без дори и за миг да се замисля, аз вдигнах глава, за да

отвърна на целувката и.

Устните и срещнаха моите и тя бавно и дълго си пое дъх, изсмуквайки въздуха от мен.

Усетих как главата ми започва да олеква. Без да отделя устни, Фелуриан силно издиша в мен

и изпълни дробовете ми. Дъхът и беше беззвучен и мек. Имаше вкус на орлови нокти. Земята

под мен потрепери и след това всичко утихна. За един сякаш безкраен миг сърцето ми спря

да бие.

Въздухът над главите ни се изпълни с неуловимо напрежение.

Фелуриан отдръпна устните си от моите и сърцето ми заби отново, внезапно и силно.

Веднъж, два пъти, три пъти. Поех си дълбоко дъх разтреперан.

Едва тогава Фелуриан се успокои. Тя лежеше върху мен отпусната и мека, голото и тяло

се носеше върху моето като вода. Сгуши глава в извивката на шията ми и въздъхна сладко и

доволно.

Моментът на отпуснатост и спокойствие отмина и тогава тя се разсмя. Тялото и се